Тогава се свързах с патриарха на семейството. По-възрастното поколение от рода още беше обидено от съдебния процес за „Носферату“ и от пренебрежението и злоупотребите на Холивуд с авторските им права. Затова не искаха и да чуят за мен. Но аз не се отказвах. Продължавах да пиша синопсиса на сценария и да завързвам нови връзки с изследователи на Дракула, подготвях се за момента, когато по-младото поколение щеше да поеме кормилото в семейство Стокър. След пет години се запознах с Дейкър Стокър — внук на брата на Брам. Споделих му идеята си за продължение на романа, което по онова време планирах като филм. Дейкър не скри ентусиазма си и предложи да го направим както трябва — най-напред да напишем книга. С радост се съгласих да станем съавтори.
Дейкър се свърза с много от членовете на голямото си семейство и им представи нашата идея за продължение на романа. След като разбраха, че това е дело, вдъхновено от любовта ни към книгата, че намеренията ни са почтени и че възнамеряваме така да възстановим оригиналната визия на Брам за героите му, семейство Стокър ни дадоха безрезервната си подкрепа.
„Дракула: Немъртвият“ е кулминацията на мечтата на живота ми и на години усилен труд. Това е моят подарък към всички хорър фенове. Най-голямото ми желание беше да създадем роман, който е максимално близо до оригиналната готическа визия на Брам, като в същото време я модернизираме. Повярвайте ми, осъзнавам напълно какъв късметлия съм. Наистина бях благословен, че получих, макар и малка възможност името ми да се свърже с това на моя герой, Брам Стокър — човекът, който създаде модерния роман на ужасите.
Дейкър:Когато Йън ме помоли да се включа в неговия проект, му се изсмях. Помислих си: „Как бих могъл да напиша книга, особено от такава класа?“ Йън ме увери, че бих могъл, въпреки че не съм го правил досега. Че ще работим заедно и ще си поделим писателските задължения, като всеки поеме половината от труда. Редакторите ще ни помагат. Йън беше чувал и за историк с много научни награди, Александър Галант, който също щял да ни окаже съдействие, за да пресъздадем достоверно времето, в което се развива сюжетът.
Следващото препятствие беше да измислим добър сюжет. Идеите на Йън се съчетаха идеално с моите. Тази задача беше много лесна и за двамата, тъй като черпехме вдъхновение от Брам Стокър. На моменти ми се струваше, че Брам е в стаята с нас и ни води през безбройните намеци, които е оставил, сякаш ни посипва пътеката с трохи, за да намерим по-лесно целта си.
Писанията на Брам ни наведоха на мисълта, че писателят или издателят му винаги са имали намерение да публикуват продължение на „Дракула“. Основното ни доказателство е ръкопис на романа, напечатан на машина и принадлежал на издателя на Брам. Този текст наскоро беше продаден на търг в „Кристис“ и има различен от общоизвестния финал. Историята завършва с изригването на вулкан, който повлича замъка на Дракула в река от лава. Тази сцена отпада от финалната версия и е заменена с друг, по-двусмислен край. Смъртта на Дракула не е по правилата за убиване на вампир, които формулира героят Ван Хелсинг. Според него той трябва да бъде прободен с дървен прът в сърцето и главата му да бъде отрязана. В края на романа Дракула е промушен в сърцето и гърлото му е прерязано. Според нас това са красноречиви знаци, че Брам е замислял продължение.
Тъй като съм от семейство Стокър, чувствах, че Брам трябва да бъде включен като герой в сюжета ни и да получи най-накрая заслужено внимание. Йън беше чел предговора на исландското издание на „Дракула“ от 1901 година, в което Брам твърди, че това, което описва, „наистина се е случило“. Двамата се хванахме за тези думи на моя прачичо и решихме да изградим около тях целия сюжет. Идеята ни беше да представим събитията от книгата на Брам като действителни факти и около тях да изградим собствената си история.
Сигурно се каните да попитате: Защо сте включили Джак Изкормвача в продължението на „Дракула“? За това отново ни вдъхнови моят прачичо. Ето още един цитат от предговора към исландското издание от 1910 година: „Престъпленията на Дракула още се помнят. Те сякаш извират от същия източник и създават същото отвращение у хората като престъпленията на Джак Изкормвача.“ Брам като че ли намеква, че престъпленията на Джак Изкормвача са по същество същите, като тези на Дракула. Използвахме тази връзка като отправна точка в нашата история и бяхме учудени колко лесно се сглоби пъзелът.
Читать дальше