Бет Ревис - През Вселената

Звездите са лъжа. И какво още?

Бийп, бийп-бийп.

— Старши отменя нареждането — казва жизнерадостно гласът. — Връзка: Старши.

— Младши! — ръмжи в ухото ми Старши. — Какво стана? Защо блокира Ниво кийпъри?

— Звездите са фалшиви — казвам глухо.

— Какво? Какво стана? Проблем ли има?

Да, има проблем.

— Всичко е наред — казвам аз.

— Ще отменя блокирането.

И Старши прекъсва връзката.

Миг по-късно от пода се чува тътен и вратата на люка се отваря. Старши се изкачва на Ниво кийпъри и затръшва вратата на люка след себе си.

— Какво се случи? — пита настойчиво.

Вдигам поглед към биометричния скенер до неговата врата.

— Използвах достъпа си и това… — спирам и соча към двете половини от „прозореца“, които все още са свалени долу.

— Защо си се ровил тук? — ръмжи Старши.

Прекосява стаята с широки крачки и в яда си забравя за болния си крак. Наранил го е още преди да се родя, но не са успели да го излекуват напълно и с годините куцането се засилва. Стъпките му отекват неравномерно от металния под: туп, тууп, туп тууп. После ще го боли и ще ме обвинява и за това.

Когато Старши достига до биометричния скенер, той прокарва палец по прозореца на екрана. Най-напред се вдига стъклото и изтегля звездите нагоре по тавана, а конзолите въздишате облекчение. После скърцащият метален екран ги загръща и скрива фалшивата им светлина.

— Ти не си в ред! Блокирал си Ниво кийпъри заради това?

Старши е направо бесен и аз почти се разтрепервам. Почти.

— Мислех, че са истински! Помислих си, че корабът е изложен на открития Космос!

— Те са само електрически крушки!

— Нямах представа, че са само шибани крушки! Помислих, че звездите са истински! За какъв дявол са там?

— Не и заради тебе! — изревава Старши.

— А за кого са тогава? — изкрещявам в отговор. — Само ти и аз сме на това ниво!

Старши стиска зъби. В гърлото ми се надига буца, но аз я преглъщам. Няма да го оставя да си мисли, че съм просто едно момченце, което прави сцена, защото е разбрало, че звездите не са истински.

— Не бива да правиш това, Младши. Можеше да предизвикаш паника на целия кораб! — Старши е разярен и уморен в същото време. — Не разбираш ли? Ти си Младши. Когато поемеш моя пост и станеш Старши, трябва да посветиш целия си живот на една-единствена идея — да се грижиш за хората на кораба. Ще поемеш отговорността за всички тях. Не трябва никога да показваш слабост, защото ти ще си тяхната сила. Не трябва никога да те виждат отчаян, ти си тяхната надежда. Ще бъдеш всичко за хората на кораба. — Той поема дълбоко въздух. — Което означава и никакво паникьосване или блокиране на цяло ниво на кораба!

— Помислих, че корабът е изложен на открития Космос — повтарям аз.

Старши ме гледа втренчено.

— И реши да блокираш нивото.

Трябва ли да ми го напомня непрекъснато? Аз съм пълен идиот, разбрах го вече.

— Докато си бил все още тук.

Гласът му е различен. По-спокоен. Срещам погледа му и виждам нещо, което не съм забелязал досега.

Гордост.

— Беше готов да се жертваш, за да спасиш кораба — продължава той.

Аз вдигам рамене.

— Беше глупаво, съжалявам.

— Не — казва провлечено Старши. — Е, да, беше глупаво. Но беше и благородно. За това трябва смелост, момче. Трябват качества на водач. Да си готов да се жертваш за другите на кораба? Това означава, че мислиш. Мислил си какво ще стане с Ниво кийпъри, което е най-отгоре, нали? Сетил си се, че ако Ниво кийпъри е изложено на открития Космос, взривната декомпресия ще засегне нивото под него и следващото отдолу. Помислил си, преди да действаш. Мислил си за всички хора там.

Извръщам поглед. Може и да е било благородно от моя страна, но важното е, че звездите не са истински.

— Съжалявам — казва Старши. Аз го гледам недоумяващо и той добавя: — Пренебрегнах те. Вината е моя. Напомняше ми за един друг Младши, а ние с него… не се спогаждахме много. Когато го обучавах, аз му казах прекалено много и прекалено рано. И той постъпи глупаво, егоистично. Но ти си различен. Все забравям, че ти си друг, не си като него.

Цялото ми внимание е приковано върху Старши. Известно ми е, че е имало друг Младши, този между мен и Старши. Той е умрял, преди да се родя, но Старши за пръв път ми говори за него.

— Вече го бях обучил. Той трябваше да обучи после теб, за да мога аз да се грижа за кораба. Когато умря, се наложи да те обучавам… Не съм си и помислял, че ще трябва да поема още един Младши, и аз пренебрегнах отговорностите си към теб.