Кийра Кас: Елитът

— Идеята ми харесва — намеси се Елиз. — Така на всеки месец — два ще можем да изпращаме попълнения на фронта, защото ще се записват нови и нови доброволци. Това би повдигнало духа на войниците, прослужили известно време.

— Съгласна съм — обади се Марли, с което обикновено се изчерпваха коментарите й. Личеше си, че не се чувства удобно в дискусионна среда.

— Съзнавам, че е възможно да прозвучи малко новаторско, но защо да не се записват и жени? — даде своя принос Крис.

Селест се изсмя с пълен глас.

— И коя жена би постъпила в армията според теб? Ти самата би ли отпътувала за бойното поле? — Гласът й беше пропит с оскърбителна скептичност.

Крис обаче не подаде.

— Не, не разполагам с качества на войник. Но — обърна се тя към Гаврил — събитие като Избора ми отвори очите за едно нещо и то е, че някои момичета са родени с плашещ инстинкт на убиец. Не се подлъгвайте по балните рокли… — Довърши тя с усмивка.

Като се върнах в стаята си, позволих на прислужничките да останат до по-късно от обикновено, понеже имах нужда от помощ с ваденето на всички фуркети от косата ми.

— Идеята ви за доброволната военна служба много ми допадна — обяви Мери, докато чевръстите й пръсти се трудеха неуморно.

— На мен също — обади се Луси. — Спомням си как се мъчеха съседите ми, когато взеха големите им синове. Толкова мъже не се върнаха от фронта, непоносимо беше. — Виждах как десетки спомени пробягват пред очите й. И аз самата таях доста.

Мириам Карие беше овдовяла млада, но въпреки това двамата със синчето и Ейдън се справяха някак. Когато военните бяха почукали на вратата и с траурното писмо, националния флаг и безсмислените им съболезнования, клетата жена беше рухнала. Не успяваше да се бори сама с живота. Дори да имаше физическата способност, вече нямаше волята. От време на време я мярвах да проси като Осмица на същия онзи площад, от който се бях сбогувала с Каролина. Не че имах какво да й дам.

— Знам — потвърдих думите на Луси.

— Мен ако питате обаче, Крис попрекали — коментира Ан. — Жени на бойното поле — картинката някак не ми се връзва.

Усмихнах се към строгото й лице в огледалото, но тя не откъсна съсредоточения си поглед от косата ми.

— По думи на баща ми, някога жените…

Някой почука отривисто на вратата, стряскайки всички ни.

— Хрумна ми нещо — обяви Максън и прекрачи прага, без да чака покана. Май срещите в петък вечер след бюлетина се превръщаха в традиция.

— Ваше Височество — поздравиха го прислужничките в хор, а Мери изръси няколко от фуркетите по земята, прикляквайки за реверанс.

— Нека ви помогна — предложи Максън и й се притече на помощ.

— Не е нужно — изчерви се тя от срам и заотстъпва назад към вратата. Доста по-отявлено, отколкото несъмнено бе възнамерявала, ококори очи към Луси и Ан с намек да напуснат стаята след нея.

— О, ъм… лека нощ, госпожице — каза Луси, подръпвайки униформата на Ан, за да я последва.

След като излязоха, двамата с Максън прихнахме да се смеем. Обърнах се към огледалото и продължих да измъквам фуркети от косата си.

— Интересни девойчета — коментира Максън.

— Просто изпитват дълбоко уважение към теб.

Той махна скромно с ръка.

— Извинявай, че ви прекъснах — каза той на отражението ми.

— Няма нищо — отвърнах, изтръгвайки последната фиба. Прокарах пръсти през косата си и я разстлах по едното си рамо. — Как изглеждам?

Максън кимна одобрително и се загледа малко по-дълго от необходимото. След като се опомни, подхвана:

— Та, по въпроса с хрумването ми…

— Споделете, моля.

— Нали с теб проучвахме Хелоуин?

— Да. О, още не съм прочела дневника. Но е на сигурно място — уверих го аз.

— Не се безпокой. Никой няма да го търси. Както и да е, мислех си… Според книгите се празнувал през октомври, нали така?

— Така — потвърдих аз небрежно.

— Е, сега е октомври. Защо да не си спретнем тържество за Хелоуин?

Моментално се завъртях към него.

— Наистина ли? О, Максън, може ли?

— Ще те зарадва ли?

— Ще ме прати на седмото небе!

— Мислех си да уредим костюми на всички участнички в Избора. Недежурящите стражи могат да ни послужат като допълнителни танцови партньори; няма да е справедливо всички момичета да се редят на опашка за мен. А през идните една-две седмици можем да организираме уроци по танци. Нали се оплакваше, че понякога било скучно през деня. И бонбони! Ще поръчаме да ни доставят най-качествените бонбони. Ти, скъпа моя, ще ядеш до насита. В края на вечерта ще трябва да те изтъркаляме по пода.