Стивън Кинг - Под купола (Том I)

Само че когато още беше в разцвета на силите си — някъде около осемдесет и петата си годишнина — той можеше да назове всички шосета за и от Честърс Мил, общо трийсет и четири на брой. Повечето бяха черни пътища, много отдавна забравени и почти всички се виеха през гората, собственост на фабриките „Даймънд Матч“, „Континентал Пейпър“ и „Американ Тимбър“, съответно за производство на кибрит, хартия и дървен строителен материал.

И малко преди пладне в Деня на купола всеки внезапно беше затворен.

На повечето пътища не се случи нищо така зрелищно като експлозията на сенеката и последвалата катастрофа с камиона за превоз на дървени трупи, но се случиха големи беди. Което си беше съвсем в реда на нещата. Ако невидима каменна стена ненадейно опаше цял град, бедите са в кърпа вързани.

В мига, в който мармотът беше разполовен, същото се случи и с плашилото в бостана на Еди Чалмърс недалеч от Прити Вали Роуд. Плашилото се намираше точно на границата между Мил и ТР-90. Заради местонахождението му Еди го наричаше Плашилото Без Родина или за по-кратко — господин ПБР. Половината от господин ПБР падна на територията на Мил, другата се сгромоляса в ТР.

След секунди ято врани, мераклии за тиквите на Еди (на гаргите изобщо не им пукаше за господин ПБР), се блъснаха в нещо, което досега го нямаше. Повечето си разбиха главите и изпопадаха като черни парцали на Прити Вали Роуд и полетата от двете му страни. Птиците от двете страни на Купола се удряха в невидимата преграда и загиваха; след време труповете им щяха да бележат мястото на новата бариера.

Боб Ру беше изравял картофи на нивата си край Грийк Год Роуд. На обяд яхна стария си трактор „Диъри“ и го подкара към къщи, слушайки музика по чисто новия си айпод, подарък от жена му по случай рождения му ден, който щеше да е последният в живота му. Къщата му се намираше само на около километър от нивата, но за негова зла участ картофеното поле се падаше в Мотън, а къщата — в Честърс Мил. Той се блъсна в преградата със скорост трийсет километра в час, докато слушаше песента на Джеймс Блънт „Колко си красива“. Не държеше здраво кормилото, понеже виждаше чак до къщата си и на пътя нямаше ни човек, ни превозно средство. Затова когато тракторът внезапно спря (при което лопатата за вадене на картофи, прикрепена към задницата му, се повдигна и се тресна обратно), Боб излетя от седалката и се удари в Купола. Айподът се пръсна в предния джоб на работния му гащеризон, но Боб така и не разбра какво се е случило, защото вратът му се прекърши при удара с невидимата бариера, той се строполи на земята и след няколко секунди предаде богу дух, проснат до колелото на трактора, чийто двигател продължаваше да работи на празни обороти. Искаш ли машина яка ти, трактор „Диъри“ купи. 2 2 Закачка на автора с мотото на фирма „Диъри“. — Б.пр.

Въпреки названието си Мотън Роуд всъщност не минаваше през Мотън, а кривваше в територията на Честърс Мил. Тук, в района, наричан някъде от седемдесет и мета Ийстчестър, се издигаха нови къщи. Собствениците им, предимно на възраст между трийсет и четирийсет и пет години, пътуваха до Луистън-Обърн, където заемаха високоплатени чиновнически длъжности. Парадоксът беше, че повечето къщи се намираха в Мил, но задните им дворове се падаха в Мотън. Като например домът на Джак и Майра Евънс на Мотън Роуд №379. Майра беше засадила в задния двор зеленчуци и въпреки че реколтата вече беше прибрана, на земята още лежаха няколко големи тикви. Тя тъкмо посягаше към едната, когато Куполът се спусна, и макар че беше коленичила в Честърс Мил, ръката й се пресягаше към тиква, намираща се в очертанията на Мотън.

Майра не изпищя, защото не я заболя — поне в първия миг. Ръката й беше отрязана като с гилотина.

Джак Евънс беше в кухнята и разбиваше яйца за омлет по италиански с шунка, сирене и зеленчуци. „Елсиди Саундсистъм“ свиреха „Североамериканска измет“ и Джак им припяваше, но по едно време чу как някой го вика. Отначало не позна гласа на съпругата си, с която бяха женени от четиринайсет години — звучеше като детско гласче. Обърна се и видя, че Майра е влязла в кухнята и се държи за корема. Изкаляла беше пода, което беше нетипично за нея. Обикновено си сваляше обувките на площадката отвън. С лявата си ръка, защитена с градинарска ръкавица, крепеше другата си ръка, между калните й пръсти се стичаше нещо червено. Хрумна му, че е сок от боровинки, но само след миг разбра, че е кръв. Изпусна купата с яйцата и тя се разби на пода.