Йен Макдональд - Беглец по равнините

Шарлът Вилие нададе тъничък, животински, гневен писък, като улична котка, преди да се хвърли в двубой, и отново насочи пистолета към Еверет. Разнесе се звук като от механична кашлица. Скоковият пистолет отхвърча от пръстите на жената. Тя извика от болка и улови китката си. До пистолета лежеше торбичката на ударник. В центъра на разбития прозорец висеше Сен, пристегната в алпинистки колан, насочила ударния пистолет. Лазерните лъчи затанцуваха, докато всички войници насочваха оръжията си към нея. Тя изписка. Докато всички се чудеха какво става, Шарки извади пушките си, Макхинлит вдигна ударния си пистолет, а Еверет се претърколи и грабна оръжието на Шарлът Вилие. После го насочи към нея.

— Върни баща ми!

— Знаеш, че е невъзможно.

Войниците от специалния отряд завъртяха оръжия към екипажа на Евърнес . Бяха в патова ситуация.

— Ще стрелям.

— И? Аз ще продължа да живея на друго място, а всички вие ще умрете. И ще получим устройството. В уравнението ти има грешка.

Теджендра беше изчезнал. Беше изчезнал .

Еверет придърпа с крак Доктор Квантум и насочи скоковия пистолет към него:

— Никога няма да го намериш.

— Виж сега, Еверет, искам да разбереш, че никак не одобрявам… — обади се Пол Маккейб.

— Млъкни, глупако — сряза го Шарлът Вилие.

— Ще го направя — предупреди Еверет.

— Вярвам ти, Еверет — каза Шарлът Вилие.

— Въжетата ви чакат! — извика Сен откъм прозореца. Тя нави торбичката и отново зареди ударния пистолет. — Хайде!

— Кажи им да свалят оръжия — нареди Еверет.

Той вдигна Доктор Квантум на ръка разстояние от себе си, все така насочил пистолета към него.

— Чухте какво каза той, сержант! — сопна се Шарлът Вилие. — Току-що предефинира уравнението, младежо.

Шарки прикриваше с пушките си Еверет, докато капитан Анастейзия го изблъскваше към очакващото въже. Скоковият пистолет беше неудобен и невероятно тежък в ръката му, сякаш бе попил в себе си всичките злини, които бе сторил. Държеше го насочен към Доктор Квантум. Чистият адреналинов удар, рефлексите му на вратар, благодарение на които успя да се наведе, да види въртящия се пистолет, да го вдигне и да го насочи, без да мисли, просто по инстинкт, започваха да го предават. Треперенето и страхът взеха надмощие. Беше спасил живота си. Не, нищо не беше спасил. Не беше спасил важното. Теджендра бе изчезнал. Баща му го нямаше. В един момент баща му беше там, и моментът бе реален, толкова реален, че бе превърнал всички останали невероятни неща в реалност. И само след едно блясване беше изчезнал. Изчезнал там, където никога нямаше да бъде намерен. Беше мъртъв за Еверет. И вече нищо не беше реално.

— Ръката тук, кракът там — нареди капитан Анастейзия. — Знаеш как, Еверет. Знаеш как.

Тя го подсигури към въжето под Сен. Еверет държеше скоковия пистолет насочен към Доктор Квантум, въпреки че всеки негов мускул и всяко сухожилие крещяха от болка.

— Еверет — измънка Пол Маккейб. — Толкова съжалявам.

Гласът му заприлича на момчето като лай на досадно кученце, което ти се иска да ритнеш. За него съществуваше само един човек в стаята. Погледна Шарлът Вилие в очите. Погледът ѝ беше студен, блед и син като Атлантическия океан и не съдържаше дори атом жалост. Видя респект в тези очи и следователно омраза. Никой досега не я бе надигравал и поради тази причина се беше превърнала в негов доживотен враг. Щеше да го преследва до края на мултивселената, за да поправи грешката си.

— Мис Сикссмит, изрично ви наредих да останете на кораба — изрева капитан Анастейзия, докато се подсигуряваше за въжето.

— Освен това изрично ми каза, че поемам командването.

— Вярно е. А ти пое командването. Поздравления за съобразителността, мис Сикссмит.

— Обичам те, мамо. — Сен се усмихваше широко. — Издигаме се право нагоре след три, две…

Натисна контролния панел на китката си. Еверет усети как нещо го грабва и извлича през прозореца и във въздуха толкова рязко, че едва не изпусна скоковия пистолет. Полетя. Летеше в студената черна нощ, през снежната вихрушка. Погледна нагоре. Над него, сякаш кацнал на върха на Тайрон Тауър, осветен от прожекторите на кулата, се виждаше Евърнес . Под него беше черната готическа фасада на небостъргача, а от разбития прозорец на апартамента на двайсет и втори етаж се изливаше жълта светлина.

— Татко! — извика той към мрака под себе си. — Татко! Татко! Татко!

Сен се стовари в креслото си зад пулта за управление на кораба. Шарки зае позиция на комуникационната станция. Мониторите показваха изкривеното изображение на Макхинлит долу в машинното отделение. Усмихваше се широко в камерата, вдигнал и двата си палеца. Капитан Анастейзия се наведе над един комптатор и започна да натиска клавишите.