Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Да, да вървим. Разполагам с оперативните кодове… трябват ми за работата, която си мислят, че върша. — Той се поколеба. Взе Доктор Квантум. — Еверет, капитане и вие, джентълмени; каквото и да стане, не ѝ позволявайте да се добере до него. Шарлът Вилие. Ще стане по-могъща, отколкото можете да си представите. В Множеството има една определена групировка; наричат себе си Ордена. Политици, дипломати, ключови бизнес фигури, представители на медиите, военни, някои учени, духовници. Искат Инфундибулума. Ето защо ме отвлякоха и се опитаха да ме накарат да пресъздам работата си тук. С неговата помощ ще овладеят Множеството, ще установят контрол на Целостта. Властта им ще се разпростре из цялата мултивселена. Има нещо там, нещо, на което са се натъкнали и което трябва да опазят в тайна от нас, но е голямо и се задава със страшна сила. Твърдят, че се нуждаят от Инфундибулума, за да ни осигурят превъзходство, за да ни опазят. За наше добро. Каквото и да се случи, Ев, тя не трябва да се добира до Инфундибулума.

Теджендра подаде таблета на Еверет.

Прозорците избухнаха навътре. Еверет успя да покрие главата си в момента, в който стъклата се посипаха около него. През разбитите прозорци на спалнята се спуснаха въжета и по тях се плъзнаха фигури, облечени в черно. В същия миг през отворената входна врата нахълтаха други черни фигури. Из въздуха затанцуваха лазерни лъчи. Макхинлит приклекна и се претърколи, докато в ръката му се появяваше ударният пистолет. Шарки, само на един удар на сърцето след него, посегна към пушките си. Ръцете му замръзнаха по средата на пътя към кобурите. В центъра на челото му сияеше червена лазерна точка.

— „Както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чада в лошо време“ — каза той. После бавно вдигна ръце.

Войниците бързо обградиха Теджендра и екипажа на Евърнес в пръстен от дула и червени лазерни лъчи. Оръжията им бяха черни; униформите им бяха черни; на главите си носеха меки черни шапки. Една от тях, жена с руса опашка под черната шапка, се стори позната на Еверет. После си спомни къде я беше виждал: един от охранителите в тунела под Ламанша, при портала обратно на Земята.

— Шарпи — каза Макхинлит. — Мразя шарпи.

Капитан Анастейзия не проговори изобщо.

Кръгът от войници се раздели. В апартамента влязоха двама души. Първият беше нисък мъж, който крачеше смело; носеше безформено палто и изтъркани обувки: Пол Маккейб. Вторият човек беше Шарлът Вилие. Беше облечена в силно пристегнато в кръста костюмче, с панделка на едното рамо. Малката ѝ строга шапчица имаше къса воалетка, спусната над лицето. Изглеждаше като смъртта на високи токчета.

— Свободно.

Специалният отряд свали оръжия, но войниците останаха нащрек, готови за действие.

— Еверет, Еверет, Еверет — каза Пол Маккейб. — От фалшивата скръб в гласа му на Еверет му се прииска да го удари. — Само ако бе проявил искреност, само ако ми се беше доверил още в началото. Всичко това е толкова ненужно. Ще те отведа у дома. Хайде.

— Тишина, Маккейб! — отсече Шарлът Вилие. — Еверет, мога да ти обясня колко силно изопачи фактите баща ти, когато ни описваше. Да, разбира се, че чухме всичко. Светът ни е в опасност, твоят свят е в опасност, всички наши светове са в опасност. Ние сме честните. Ние сме добрите. Ние имаме правото. Но в крайна сметка защо да те занимавам? Всички карти са в ръцете ми. Наложително е да получа устройството. Дай ми го.

— Не — каза Еверет. Той притисна по-здраво Доктор Квантум към гърдите си.

— О, мистър Синг, моля те. Не снимаме филм. Сержант. — Войниците от специалните части вдигнаха оръжия. — Започнете с жената. После е американецът, който е толкова привързан към Библията. Време е да открие истината в думите, които цитира. — Оръжията изщракаха по посока на капитан Анастейзия. — Мистър Синг?

— Ще го направи, Еверет — каза Пол Маккейб.

— Татко? — погледна баща си.

— Ъъ, дай ѝ го.

— Но ти каза…

— Може да ни го отнеме, когато пожелае. Дай ѝ го.

Еверет остави Доктор Квантум на пода и го бутна към Шарлът Вилие.

— Разумът взе връх. Благодаря ти. — Шарлът Вилие отвори дамската си чантичка. Внезапно в ръката ѝ се появи скоковият пистолет — А сега… До гуша ми дойде от вас, семейство Синг. — Тя насочи пистолета към Еверет и Теджендра. — Сбогом.

Еверет се просна на земята, когато баща му го блъсна с всички сили. Блесна светлина. Теджендра изчезна.