Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Мистър Синг! — Ръката на капитан Анастейзия стисна рамото на Еверет като в менгеме, докато го избутваше по главната пътека.

За момент обмисли възможността да се отскубне от нея, да счупи всичките ѝ пръсти и да изкрещи в лицето ѝ. За момент обмисли възможността да погледне към зашеметената Сен, покрусена на празния мостик, на фона премигващите коледни светлинки. Разбра, че това щеше да го убие вътрешно. Анастейзия Сикссмит беше права. Всички сбогувания трябва да бъдат внезапни. Чак след това забеляза изражението на лицето ѝ, стиснатите устни, навлажнените ъгълчета на очите ѝ. Не ставаше дума за него или за Сен. Ставаше дума за това да опази Сен, детето, което бе спасила от корабокрушението на Феърчайлд , да спази обещанието, дадено пред онзи горящ кораб. Знаеше, че и двамата може никога да не се върнат при нея.

Макхинлит бе открехнал вратата на товарния шлюз, за да позволи на дрона да излезе. Спускането беше лесно; още по-голямото пропадане отвъд него — чак до оживеното кръгово движение около Графтън Плейс — само допреди няколко дни щеше да вкочани от ужас Еверет. Оттогава насам беше тичал по покриви и прескачал улички, беше се люлял от мрежа над остри стоманени ръбове и прелитал през празното пространство, за да се приземи върху пътека от нановъглерод, не по-широка от разтворените му ръце. Беше се приземил с лекота. Макхинлит вече бе окачил алпинисткия колан за нишката. На пръв поглед, доста обезпокоително, изглеждаха така, сякаш висяха от нищото. Еверет протегна ръка, за да опита здравината на колана. Макхинлит го плесна през пръстите.

— Не пипай въжето! — След като обезопаси колана на Еверет към нишката, се зае да пристяга и собствения си колан за въжето зад него. — Спирачката е тук; коланът се освобождава оттук. Да не ги объркаш.

— Готови, мистър Макхинлит — каза капитан Анастейзия.

Тя беше точно пред Еверет по дължината на нишката. Шарки щеше да се спусне пръв. Макхинлит докосна едно дистанционно управление. Вратата на товарния отсек се разтвори напълно. Еверет увисна от почти невидимото въже. Мракът пред него бе изпълнен с налитащ сняг. Шарки се хвърли в нощта с конфедеративен боен вик на уста.

— Хайде, мистър Синг — подкани го капитан Анастейзия.

Тя му се усмихна през рамо, после вдигна ръка и само след секунда беше просто една миниатюрна кукла, която летеше главоломно към готическия пейзаж на Тайрон Тауър. Еверет докосна спирачката. Преди да е успял да си поеме дъх, беше във въздуха. Студът и скоростта го сковаха. Снегът биеше през лицето му и полепваше по него; той го забърса със замръзнали пръсти. Под него бяха покривите, комините, електрическите пилони, терасите и градините на Блумсбъри. Някой беше украсил целия си балкон с коледни светлини; на друго място една коледна елха бе закрепена в стойка за знаме; в някаква покривна градина мъж и жена стояха с питиета в ръце и гледаха сипещия се сняг. Не забелязаха как ездачите на въжето прекосяват небето, бяха като петънца сред въртеливите петънца. Беше високо, беше невидим, беше неуязвим. Еверет летеше през звука. Около него Лондон бе като симфония; автомобилният трафик бучеше, чуваха се клаксони, от апартаментите се носеше поп музика, влаковете тракаха и тракаха, в далечината виеше сирена, двигателите на Евърнес бръмчаха нейде още по-далеч, въжето съскаше през диамантените лагери в механизма на колана му, а сега — на вълни отдалеч, по-далеч и най-далеч — и камбаните на Лондон, които биеха от шпиловете, кулите и камбанариите, за да отбележат настъпването на Коледа. Еверет хвърли поглед назад. Зад него Макхинлит също се носеше по въжето, усмихнат широко като умопобъркан. Още по-назад, опръскан от снега, се мярна Евърнес . Мостикът му блещукаше с приказни светлини. Дали не зърна нечия фигура на прозореца? Еверет се насили да откъсне очи и да погледне напред. Тайрон Тауър приближаваше бързо, назъбена стена от контрафорси и корнизи, дълги бетонни фронтони и заострени върхове. Шарки вече беше на балкона на двайсет и втория етаж, който Еверет бе набелязал по време на шпионската си мисия. Капитан Анастейзия намали скорост и също скочи на балкона. Кой от двата беше спирачката? Еверет натисна един от бутоните. Над него лагерите изпищяха, когато спирачката се задейства. Спря, олюлявайки се леко, точно пред суровото лице на каменния ангел хранител.

— Направи път, негоднико! — извика нечий глас зад него.

Еверет освободи ударно механизма и скочи на балкона точно когато ботушите на Макхинлит профучаха малко над главата му. Само за секунди и четиримата членове на спасителната мисия се струпаха на тесния балкон. Литнаха разтревожени гълъби с пляскащи крила.