Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Курсът ви, мис Сикссмит.

— Слушам, мадам — каза Сен.

Тя натисна координатите на курса, които току-що се бяха появили на екрана ѝ, и ги плъзна върху навигационния комптатор.

— Пълен напред.

Сен придвижи лостовете за тягата докрай. Евърнес потръпна, щом витловите мотори загребаха дълбоко въздуха. Макхинлит беше заел един от двигателите на десния борд и — след изпълнена с вълнения операция, включваща въжета, такелажни вериги и алпинистки спускания — го беше монтирал в двигателното гнездо на левия борд, където бяха понесли поражения в битката срещу Артър П .

Евърнес летеше на шест от осемте си пропелера, но се държеше добре и балансирано, а Макхинлит разполагаше с резервни части в инженерния отсек и гръмогласно се хвалеше, че може да ремонтира извадените от строя двигатели само за два часа, ако станеше нужда корабът да се надбягва сериозно. Историята им за ремонт в Бристол беше измислица, за да им позволи да се приближат до целта през Централен Лондон и да се озоват на едно въже разстояние от двайсет и втория етаж на Тайрон Тауър.

— Издигни ни в облаците. Изключи радара, съблюдавайте радиомълчание, мистър Шарки. Летим на тъмно.

— По-скоро на сляпо, ако позволите дързостта ми, мадам — обади се Шарки.

— Забележката ви е отбелязана в протокола, мистър Шарки, и ви е опростена. Всички външни камери на мониторите ми, моля. Да си отворим добре очите. Сен, бона скорост към бреговете на Дойчланд.

— „А слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата“ — промърмори Шарки, докато Сен буташе бавно напред лостовете за контрол на височината.

В горната част на прозореца се мярнаха облачни струйки, опръскани със снежинки; след това Евърнес изчезна в сивата празнота.

— Мистър Синг.

Какво беше това? Звуци, гласове, около Еверет се мяркаха хора, също като снега из облака, през който летеше Евърнес. Нищо не беше реално; нищо не беше осезаемо. Знаеше, че е на мостика на въздушния кораб, че бяга над заснежения пейзаж към откритото море и отвъд него, към безопасността на Дойчланд, че лети на тъмно, за да не го засекат, но нямаше представа как се е озовал тук, откакто за последно бе полетял нагоре с въжето в лондонската нощ. Знаеше, че фигурите сред замайването и усещането за изтръпване в главата му бяха хора, които познаваше и за които го бе грижа, че опитваха да спасят живота и кораба си. Знаеше го, но не можеше да направи връзката. Не можеше да го почувства истински. Не можеше да бъде с тези хора. Трябваше да е с баща си, с майка си и Виктъри-Роуз. Спомените му отново и отново се връщаха в стаята на двайсет и втория етаж, към Шарлът Вилие, заела стойка за стрелба, насочила странния малък излъчвателен накрайник — съвсем различен от обичайното пистолетно дуло — право в него. Виждаше извивката на червените ѝ устни, докато натискаше бутона на спусъка. Виждаше как хотелският килим — толкова нов, че по него все още имаше мъх, но все така грозен като всеки друг хотелски килим — внезапно го приближава, след като Теджендра го блъска към него. Виждаше блесналата светлина при отварянето на портала. Онова, което не успя, бе моментът, когато Теджендра бе преминал от там в не там . Не там. Никога там. Никога нямаше да е там. Подхвърлен в някой случаен свят от всичките десет на осемдесета из Целостта. Отново онзи звук. Името му. Капитан Анастейзия произнасяше името му.

— Капитане?

— Бих искала да погледна оръжието, което взе.

Тя махна с ръка на Еверет да се приближи до празния инженерен отсек. Макхинлит обичаше да прекарва времето си в по-близки отношения с мръсната работа в машинното. Държеше го на безопасно разстояние от капитана.

Еверет остави скоковия пистолет на пулта. Избърса пръсти в шортите си. Представи си как оръжието е оставило тънък маслен слой по пръстите му, който никога нямаше да успее да отстрани напълно, защото беше проникнал в кожата му като татуировка. Никога повече не искаше да се докосва до това оръжие. Капитан Анастейзия взе внимателно пистолета с върховете на пръстите си. Изучи го недоволно. Беше малък, сплескан и топчест, но стоеше в ръката така, все едно променяше контурите си, за да се нагоди към дланта и пръстите ти. В горната част имаше два кръгли регулатора, спусков контакт на дръжката и порт за данни в задната част. Нямаше разяснителни маркировки; нямаше никакъв знак за какво служат или как могат да бъдат използвани. Дулото представляваше къс, дебел цилиндър, увенчан с малка, вдлъбната чиния.