Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Капитан, мадам… — каза Еверет.

Капитан Анастейзия вдигна ръка: Тишина.

— Две точки на радарен контакт? — Тя се мръщеше към екрана.

— Принуден съм да се съглася, мадам — каза Шарки. — По курса ни. Малки, бързи и точно зад опашката ни.

— Най-добре мистър Макхинлит да се качи при нас — предложи капитан Анастейзия. — Службата му във Военновъздушния флот на Негово Величество ще му влезе в работа.

Незабавно се свързаха с Макхинлит.

— Макхинлит е служил във флота? — се поинтересува Еверет.

— Машинен инженер на Кралски дъб — отговори Сен.

Какво е Кралски дъб? — искаше да попита той, но вече знаеше, че въпросите нямат край, когато ставаше дума за въздушните кораби, обичаите и екипажите им.

На мостика Макхинлит изглеждаше толкова не на място, колкото на прасе звънче.

— Тъй вярно — каза той, като работеше с фината настройка на увеличителното стъкло и присвиваше очи срещу зеленикавото сияние. — Два военни катера, ясни като две и две. Няма как да ги объркаш.

— И преди сме надбягвали катери — припомни капитан Анастейзия.

— Надбягвали сме шлепове на Дойчер митниците по балтийската линия — каза Макхинлит. — Тези там са военен клас двайсет и две; най-пъргавите животинки от тази страна на Атлантика.

— А ако инсталираме резервните двигатели?

— Вместо за два ще ни настигнат след два часа и половина.

Капитан Анастейзия отново се задълбочи в картата. Еверет бе почувствал преди няколко минути как Евърнес потръпва при прекосяването на невидимата термална бариера на Димния пръстен, комините, които задвижваха Лондон, скрити дълбоко под снегоносните облаци. Направи калкулациите наум. Вече трябваше да се намират над заснежените равнини на Източна Англия, изток-североизток. Бреговата линия следваше да е на разстояние от няколко минути, а след нея ги очакваха морето и германското въздушно пространство. Видя как капитан Анастейзия извършва същите калкулации и достига до собствените си заключения.

— Наберете височина, мис Сикссмит. Десет хиляди метра.

— Мамо! Мадам?

— Десет хиляди метра, мис Сикссмит.

— Това е оперативната ни граница — каза Макхинлит. — Ако налягането ни е прекалено високо…

— Известно ми е, мистър Макхинлит. Освен това ми е известно, че автоматичната метеорологична станция „Шиърнес“ докладва за южен полярен въздушен поток на 51 градуса север. Ако успеем да го уловим, ще ни даде допълнителни осемдесет възела и ще ни изхвърли право в гърлото на Германския залив.

— Допълнителни осемдесет възела — повтори Макхинлит. — А и така се движим с пълна скорост.

— Съгласен ли сте с мен, мистър Макхинлит?

— В момента структурната ни здравина се равнява на пръдня в ураган.

— Съгласен ли сте с мен?

— Съгласен, мадам.

— До ламарината, мис Сикссмит.

— „Гордостта предшества погибелта, а високоумието — падането“ — измърмори Шарки.

Евърнес се подчини на Сен бързо и безотказно. Навлязоха леко и с отскок в турбуленцията на височинен въздушен поток. Облачната покривка беше толкова далеч под тях, че на Еверет му се струваше като още една земна повърхност, държава, създадена от нощта. Виждаше на разстояние триста мили във всяка посока. Зелено-червените искрици през формите на облаците бяха опознавателните светлини на въздушните кораби. Стоеше сред звездите. Еверет осъзна, че Сен е до него.

— Ей, как, кой…

— Автопилот. Вярно, друса бижу, но машината може да се справи и без помощта на Сен. Еверет Синг, направила съм ти нещо. — Еверет усети как тя притиска една мека квадратна карта в дланта му: беше от картите таро „Евърнес“, обърната с лицето надолу. — Тестето… ами… то е живо, нали така? Значи трябва да расте, защото, ако нещо престане да расте, започва да умира. От време на време ми казва, че трябва да може да заговори и за нов човек, ново приключение, ново начало, нова възможност, а аз правя нова карта.

— Това е моята карта? — Еверет изви длан, за да погледне лицето на картата. Сен го докосна бързо и леко.

— Не, Еверет Синг. Обръщаш я само когато ти е нужна.

Той пъхна картата в един от страничните джобове на шортите си.

— Сигнализират ни да отговорим — обяви Шарки. — Един от военновъздушните катери.

— На екрана, моля — каза капитан Анастейзия.

Всички придърпаха увеличителните стъкла над миниатюрните си кинескопи. На екрана се появиха смущения, които се изчистиха и отстъпиха място на команден мостик. Пилотска, навигационна, инженерна и командна секция — до една заети от спретнато подстригани мъже в небесносини военни куртки и кръгли барети с червени помпони. Капитанът се разпознаваше веднага по фуражката и излишеството от златни ширити.