Йен Макдональд - Беглец по равнините

Сен прескочи пулта си, грабна една отвертка от инженерната секция и за две секунди беше притиснала върха ѝ в ъгълчето на окото на Шарки. Ръцете му замръзнаха над дръжките на пушките.

— Никога, съвсем никога никога не повтаряй тези думи — каза тя, а гласът ѝ бе студен като зима. Тя се надвеси над него достатъчно близо, че да го целуне. — Никога, съвсем никога никога няма да го направиш. Никога, съвсем никога никога не си го и помисляй, мръсен, лош безвернико. Това е Евърнес . Това сме ние. Всички ние. Ние сме семейство. Еверет е семейство. Семейството е единственото, което имаме.

— Сен, върни се на поста си! — прогърмя гласът на капитан Анастейзия. Сен бавно оттегли отвертката от окото на Шарки, но без да откъсва поглед от него. — Мис Сикссмит, обратно на работното ви място! Без промени в скоростта, посоката и височината. Мистър Шарки, поддържайте радиомълчание.

— От Кралски дъб излетяха изтребители — съобщи Макхинлит, все така приведен над радарния екран.

— Защо? — извика Еверет. Всички разпокъсани, разпилени, хаотични мисли, съмнения и подозрения се бяха обединили в едно, в разбиране. — Защо? Все още имаме скоковия пистолет. Мога да изпратя Инфундибулума в която и да е случайна вселена. Ако Шарлът Вилие ме атакува, ще изгуби. Така че защо ни заплашва? Освен… освен ако не смята, че няма да го направя. Защо би си го помислила? Защото знае нещо и си мисли, че аз също го знам. Нещо, което прави Инфундибулума също толкова ценен за мен, колкото и за нея. Кое е то?

— Капитане, тези изтребители ще ни достигнат след три минути — каза Макхинлит.

— Разбрано, мистър Макхинлит. Продължете, мистър Синг.

Еверет им показа скоковия пистолет в дясната си ръка и Доктор Квантум в лявата.

— Да не би отговорът да е, че това никога досега не е съществувало? Това плюс това? Скоков пистолет плюс Инфундибулум. На пистолета има компютърен цокъл. Предназначен е за извличане на информация от него. Дали не е възможно и обратното, да бъде захранван с информация оттам? Като малък Портал на Хайзенберг, който можеш да носиш в джоба си. А аз мога да програмирам портали на Хайзенберг. Точно по този начин дойдох тук. Мога да ги програмирам така, че да ме отведат навсякъде. А сега ви питам, каква информация може да бъде извлечена от пистолета? Изпраща те в случаен свят. Това е квантов ефект. Квантовите явления са случайни. Но не са безсмислени. Чуйте ме, чуйте ме: във физиката има нещо, наречено квантово оплитане. Две частици, веднъж попаднали в едно и също квантово състояние — оплитане, — остават свързани, без значение на какво разстояние ги раздалечите. Можете да изпратите едната в края на вселената и каквото и да направите след това с тази на Земята, то ще се отрази на първата частица в съвсем същия момент. И същото важи в нейния случай — каквото и да се случи с нея, без значение колко е далеч, частицата тук на Земята ще реагира още в същия момент. Двете са в състояние на оплитане. Възможно ли е този пистолет да отваря случаен портал, но оплитането да оставя следа в самия пистолет, стига да можехме да разчетем тази информация? Може би изобщо не е замислен като оръжие, може би е някакво устройство за проучване, за картографиране на Целостта? Отворете прозорец към друга вселена и засечете координатите ѝ. И ако е така, ако устройството работи по този начин, тогава би оставило някаква следа, някакъв запис в него за мястото, където е изпратило баща ми. Според мен прави точно това, а Шарлът Вилие е убедена, че няма да унищожа Инфундибулума. Нуждая се и от двете устройства. Трябва ми информацията от пистолета, за да открия следата, а Инфундибулумът ми трябва, за да мога да контролирам пистолета.

Евърнес бе достигнал ръба на нощта. Зората бе жълта линия от светлина на източния хоризонт, която преливаше в опръсканото със звезди индигово на небесния свод. Облачната покривка беше като безкраен килим от черно и пурпурно. Изтребителите идваха откъм зората, точно три, понесени на воя на двойките си пропелери, злокобни, аеродинамични и гладни като небесни акули. Спуснаха се ниско и устремно по дължината на гръбнака на Евърнес , завиха и отново тръгнаха да прелитат над него. От крилата им бяха разгърнати оръдия; от коремите им се спуснаха ракетни касети.

— За това говорех — каза Шарки. — Дай ѝ го! Дай го на Шарлът Вилие. По този начин всички печелят.

— Тишина, мистър Шарки — нареди капитан Анастейзия. — Не, не печелят всички. Еверет не печели. Веднъж вече видяхме какво ще направи Шарлът Вилие, когато се сдоби и със скоковия пистолет, и с Инфундибулума. Сега е по-силна, защото вярва, че мистър Синг няма друг избор, освен да се предаде в ръцете ѝ. Не вярвам в безизходни сценарии. Мистър Синг, това е оръжие, замислено така, че да може да се програмира?