Йен Макдональд - Беглец по равнините

Еверет се намръщи. Високоскоростни катери, натоварени с морски пехотинци зад гърба му, най-мощният самолетоносач на Кралските военновъздушни сили и шест ескортиращи кораба с размерите на Евърнес , приближаващи от север. Цялата тази огнева сила. Можеха да направят Евърнес на пепел и да я духнат по вятъра. Но нещо не се връзваше.

— Капитан Анастейзия, може ли скоковия пистолет за малко?

Тя му го подаде с изпъната ръка. Стори му се все така омазнен, мръсен и грешен до самите си атоми, но го положи на инженерния пулт на Макхинлит и се вгледа в него. Вгледа се внимателно. Вгледа се отблизо. Продължително. Във всеки жлеб, резка и бразда. Контролите му бяха прости. Дясното колелце контролираше апертурата: когато го завъртя, малкият екран му показа ветрилообразно изображение, което се освети нагоре и настрани, за да онагледи ширината на ефекта. Другото колелце, изглежда, управляваше презареждането — колкото по-кратко, толкова по-малка широчина на ефекта. Опциите бяха множество бързи, малки изстрели или няколко големи, широкообхватни. Зарядната скала беше пълна догоре. Панелът в долната част на дръжката криеше продълговата акумулаторна батерия. Еверет я огледа, но не му говореше нищо. Плъзна я обратно в слота. Щракна с лекота. Около спусъка имаше предпазен пръстен; трябваше да натиснеш и завъртиш, за да приведеш пистолета в готовност за изстрел, при което спусъкът изскачаше и се осветяваше. Еверет бързо върна предпазителя в първоначалната му позиция. Портът за зареждане. Погледна пистолета още по-отблизо. Вътре имаше метални клеми. Много, много силно му напомняше за USB порт. Формата на гнездото и подредбата на контактните клеми бяха различни, но Еверет не се съмняваше, че ако помоли, Макхинлит лесно можеше да събере някакъв работещ USB кабел. Очевидно дизайнът на пистолета позволяваше оръжието да се свързва с изчислително устройство. Вътре имаше информация. Информация за какво?

Разпознати шарки, съвпадения, намерения, всичко започваше да си идва на мястото.

— Капитане… — каза той.

В този момент всички на мостика на Евърнес залегнаха, когато два малки, невероятно бързи обекта излетяха стремително изпод кила, изригнаха огън покрай прозореца и увиснаха в средата на въздуха пред кораба, като се удържаха на място върху трещящите си, гърмящи реактивни струи.

— Осветете ги, мистър Шарки — заповяда капитан Анастейзия.

Изпод големия прозорец блеснаха прожекторни лъчи и огряха висящите обекти. Бяха радиоуправляеми дронове, които поддържаха прецизна формация на около десет метра един до друг. Контролът бе съвършен; движеха се със съвсем същата скорост като Евърнес .

— Значи нашата малка лейди Вилие се е заела лично — обади се Макхинлит.

— Обяснете, моля, мистър Макхинлит.

— Едва ли сте виждали такива. Не са на стандартно въоръжение… все още. Знам какво са, защото в „Рицаря“ идва един стар, вечно накиснат флотски плъх. Ножици, капитане. Онова, което не можете да видите, е, че между тях има нановъглеродна нишка. Като онази, с която отворих заключената врата, но по-здрава. Мисля, че вече е ясно за какво говоря. Ще изрежат двигателите ни един по един, а после ще ни насекат като наденица.

— Капитане, ако може за момент — обади се Шарки.

— Говорете, мистър Шарки — разреши капитан Анастейзия. Ножиците удържаха позиция в пълен синхрон.

— Мадам, с ваше позволение, в стаята за инструктаж.

— Невъзможно, мистър Шарки.

— Онова, което трябва да ви кажа, не би следвало да е, да го наречем, обществено достояние.

— Не е възможно, мистър Шарки. За каквото и да става дума, казвайте сега и говорете бързо. Опциите ни се изчерпват.

— Много добре, мадам. — Шарки обърна креслото си в центъра на командния мостик. — Предоставих ви възможност… и всички могат да свидетелстват за това. Дайте им го. Момчето. Дайте го на Вилие. Може да вземе когато си поиска онази комптаторна джаджа, която той постоянно разнася наоколо. Не сме в позиция да ѝ попречим. Дайте ѝ онова, което иска. По този начин може и да успеем да спасим кораба. Може и да продължим да летим по търговските маршрути както досега. Може да бъдем нещо повече от бунтовници, ренегати и презрени престъпници. Може и да живеем живот, който ще е малко по-добър от това да ни преследват като крадливи свраки до края на дните ни. Дайте ѝ момчето, капитане. Спасете кораба. — Шарки погледна всеки един от тях право в очите. Погледът на Еверет бе замръзнал. — Аз ще се свържа с тях.