Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Скверна вещ. Мистър Синг… Еверет… Нуждая се от помощта ти. Трябва да знам всичко за това устройство. Ще се справиш ли заради мен? — Тя погледна сериозно Еверет в очите, сякаш го предизвикваше да отмести поглед, да я отблъсне обратно в мъглата, размазаните образи и нереалното. — Ще се справиш ли заради мен?

В този момент подът се наклони. Двигателите изпищяха. Евърнес издигна нос нагоре. Еверет полетя към отворената врата. Улови се за ръба на пулта и успя да се задържи. Скоковият пистолет се плъзна. Капитан Анастейзия се пресегна мълниеносно през инженерната секция и го улови с две ръце. Носът се издигна още по-нагоре. По пода се затъркаля лавина от зле закрепени предмети. Еверет видя как Сен с всички сили дърпа назад контролния лост. Корабът се тресеше. Всеки превключвател, всеки екран, всеки циферблат, всяко увеличително стъкло вибрираше. Уловен за пулта, Еверет на практика се бореше за живота си. През големия прозорец видя заснежения гръб на друг въздушен кораб. Запълваше цялото стъкло. Евърнес продължаваше да се издига, метър по метър, и опитваше да избегне кораба, който пресичаше пътя му. Разнесе се звук като от стоманените челюсти на вълка, изяждащ слънцето. Корабът трепереше с всяко свое парченце. След това Сен натисна лоста напред. Капитан Анастейзия с мъка и стъпка след стъпка се добра до интеркома.

— Какво беше това? — попита тя.

— Иберийски авиолинии 2202, Инфанта Изабела , по курса Мадрид — Лисабон — отговори Шарки. — Достатъчно близо, че да прочетем нашивките на Ел Капитано.

— Появи се отникъде — каза Сен. Лицето ѝ бе от бяло по-бяло, гласът — изтънял като зима.

Капитан Анастейзия щракна бутона на интеркома.

— Мистър Макхинлит, разбор на ситуацията?

На монитора Макхинлит вдигна примирително ръце.

— Аа, между семейство Бромли, шарпите, Множеството, Пясъците на Гудуин и Тайрон Тауър, какво са няколко сантиметра от руля? Ще го преживеем, ще продължим да летим.

— Капитане. — Главите на всички се обърнаха към комуникационната станция на Шарки. Никой не го беше чувал да се обръща към Анастейзия със званието ѝ. — Вече знаят, че сме тук. Иберийците са изпратили позивна за избегнат сблъсък.

Капитан Анастейзия се намръщи. Тя притисна ръце в стъклото и се вгледа в мъглата и снега.

— Още дори не сме преодолели Димния пръстен.

— Капитане, от Контрол на въздушното движение „Дънсфолд“ настояват да се идентифицираме и да заявим курса си.

— Игнорирайте ги, мистър Шарки. Поддържай скоростта и направлението, Сен. Щом вече знаят къде сме, няма смисъл да си проправяме път със затворени очи. Изведи ни от мъглата.

Сен се зае незабавно с управлението. Облаците и снегът около носа на Евърнес се разбиваха като вълни, докато корабът най-после не се изкачи в открито въздушно пространство. В източния край на света бе увиснала половин луна, а под нея мързеливо се носеше посребреното одеяло на облаците. Небето бе озарено от звезди, остри като върховете на копия. През сковаността, шока и чувството, че нищо около него не е реално, Еверет усети как небето го докосва, как го призовава. Най-древната загадка, чудото, на което плаваше цялата наука: звездите. Той отиде при прозореца. Въздушният кораб сякаш препускаше над безкрайния пейзаж от лунносребърни облаци. Той вдигна очи към съзвездията. Познаваше формите им, знаеше названията им; боговете, чудовищата и героите, които съхраняваха истини, по-големи и чутовни от всяка легенда. Светликът на луната огря лицето му. Осъзна, че капитан Анастейзия го гледа.

Шарки притисна слушалката към ухото си и вдигна ръка: Тишина на мостика.

— Прихващам радиокомуникация на честота две осем.

Нервни споглеждания.

— Какво е честота две осем? — шепнешком попита Еверет Сен.

— Военен канал — отговори тя.

— Е, след като са ни забелязали, нищо не ни пречи и ние да ги огледаме — каза капитан Анастейзия. — Широко радарно сканиране, мистър Шарки, но не се престаравайте. Да останем загадъчни още известно време.

Тя се приведе над един от мониторите. Увеличителното стъкло освети лицето ѝ в зелено. Като лицето на Теджендра, когато се бе вгледал в Инфундибулума , помисли си Еверет. В този момент той вдигна очи към небето и даде тържествено обещание: Ще го намеря. През всички равнини и всички светове — ще го намеря. Разполагам с Инфундибулума. Целостта е моя. А той е човекът, построил Портала на Хайзенберг. На който и свят да се намира, ако ресурсите и познанието са налични, може да построи друг. Не си ни победила, Шарлът Вилие.