Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Не можете да потеглите сега! — изкрещя той в малкия дървен ковчег на корабната кухня. — Не сега! Трябва да… Върнете се, върнете се, върнете! — заудря с юмруци по стената.

Нановъглеродната плетка пое ударите му и дори не поддаде, докато Евърнес продължаваше да се издига, плавно и тържествено, сякаш да полетиш бе най-естественото нещо на света. Вече виждаше резервоарите и блатата, които искряха от скреж, извивката на реката при Гринуич и дългото ѝ спускане надолу към морето. Гнездата на двигателите се позиционираха за хоризонтален полет. Но Шарки беше казал, че остава поне още ден, докато приключат с товаренето. Издигането им не беше в график. Еверет изхвърча от кухнята и се затича по извитата пътека, водеща към носовата част, след което изкачи спираловидната стълба за контролното ниво, като вземаше по две стъпала наведнъж. Вратата на мостика беше отворена. Всеки екран вътре бе оживял — зелени дисплеи, премигващи през увеличителните стъкла. При нахлуването на Еверет Шарки му хвърли бърз поглед откъм работната станция на радиопредавателя. Сен стоеше на руля, уловила по една ръчка с ръцете си. Капитан Анастейзия се намираше пред големия изпъкнал прозорец, сключила ръце зад гърба си, и наблюдаваше блатата на Хакни и голямата сребриста купа на Темза при Уулич в краката си.

— Какво става тук, къде отиваме? Не можете да заминете, не сега! — извика Еверет.

Капитан Анастейзия не се обърна, дори не помръдна, за да покаже, че е забелязала грубото нахълтване.

— Мистър Шарки — каза тя с равен, нисък и твърде заплашителен глас. — Придружете мистър Синг до камбуза. Ако по пътя ви причини каквито и да е неприятности, го заключете там до приключването на пътуването ни. Мистър Синг, не допускам на мостика си нищо, за което нямам схващането, че е красиво или от полза. Непристойният език ви провали в първото: давам ви възможност да се съобразите с второто. Какао. Поднесено на мостика, бегом!

— Какво става? Никога не съм я чувал да говори така — изуми се Еверет, след като Шарки сложи твърда ръка на гърба му и го побутна извън мостика. Отговорникът по товарите не отвърна нищо, докато не се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуят. Чак тогава каза тихо:

— „Внимавайте на Него и слушайте гласа Му; не Го предизвиквайте, защото Той няма да прости престъпленията ви.“ О, чувал съм я да говори така. Не често и винаги в специални случаи, но съм я чувал; и виждал. — Шарки отвори вратата на корабната кухня, за да пропусне Еверет, след което я затвори и двамата останаха сами в тясното помещение. — Не е зле да приготвиш най-доброто проклето какао в живота си, сър. И аз не бих отказал.

Еверет разтопи шоколад, разби го със сметана, докато не се получи превъзходна смес, и капна вътре подправен с чили захарен сироп. Евърнес се издигаше бавно и стабилно над обширните докове на Силвъртън, геометрично разчертан воден район от кейове, басейни и пристани.

— Е, защо полетяхме? Къде отиваме?

Шарки цъкна с език.

— В Гудуин, сър. Гудуин Сендс. „Още се говори, че един от корабите на Антонио — и то със скъпа стока — е претърпял крушение при Гудуинските плитчини — май че тъй ги наричат англичаните, — едни опасни пясъци, в които лежат погребани скелетите на много горди съдове…“ 7 7 В превода на Валери Петров: „Венецианският търговец“, трето действие, първа сцена. (Уилям Шекспир, „Събрани съчинения, том 2. Комедии“. Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998 г.). — Б.пр.

— От Библията ли е това?

— Не, Шекспир. „Венецианският търговец“. Знам наизуст и Шекспир, а така също Милтън и Моби Дик , но по правило ги избягвам. Само побърканите, изродите и социопатите цитират Шекспир. Гудуин Сендс, на шест мили от бреговете на Кент. И е също толкова вярно за въздухоплавателните кораби, колкото и за мореходите на сеньор Антонио. Казват, че се виждат ребрата им, мачтите, гръбнаците и скелетите им, че стърчат от пясъка в плитката вода. Така че ето къде отиваме, приятелю. Измежду всички онези неща, на които те учеше мис Сен за живота на ветровиците, да е споменавала случайно думата крис ?

— Чувал съм за амрия. — Еверет наля на Шарки една малка чашка, гъсто, сладко, затоплено от чилито какао. Шарки отпи и примижа от удоволствие.

— Това, сър, е божествен горещ шоколад. Крис… е, отчасти си прав; в известен смисъл е като амрия. Приличат си по това, че може да бъде отказан. Не без чест. Крис е предизвикателство за дуел. Дуел с въздушни кораби. От едно поколение насам никой не е обявявал крис, но Ма Бромли, злата стара кучка, се гордее с мисълта, че е сърцето и душата на Хакни Грейт Порт, единственият човек, който си спомня за старите традиции. Тази добре я е запомнила. Поднесе предизвикателството по всичките му красиви правила, дори проводи най-младия си син. Господарят Кайл Бромли Господарят Красивий Бромли. Извика името на Анастейзия три пъти, а свитъкът бе завързан хубавичко с три червени панделки, изписан с подходящите думи, в най-официален и сърдечен призив. „Заради немалкото обиди, рани и оскърбления, които съм изстрадала от отношението, ръцете и езика на господаря и командир на Евърнес , призовавам и заклевам капитан Анастейзия Сикссмит на крис; да бъде посрещнат, по силата на задължението ѝ да предостави удовлетворение на Господаря и Командир на Артър П във въздушна схватка, мен и моят, ти и твоят, дотогава и докъдето, кораб срещу кораб, юмрук в юмрук, със сърце и душа на отдавна знайното място в три часа тоз следобед. И ако не покаже лика си, то нека кожата ѝ бъде прободена от множество бодли и газът ѝ да се изпусне, гръбнакът ѝ да се начупи, витлата ѝ да се изкривят, и нека името ѝ се покрие със срам и безчестие тъй, че всеки да бяга от сянката ѝ, и децата му, и внуците му.“ Добре звучи и очевидно са спазени всички точни обръщения. Изчерпателна е тази Ма Бромли. Как синовете ѝ не са наследили поне нещичко от тази жизненост.