Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Гудуинските пясъци — каза капитан Анастейзия. — Мястото за дуел на ветровиците. Сен, картите.

Сен извади картите таро „Евърнес“ от джоба над сърцето си. Капитан Анастейзия разбърка тестето, след което цепи с една ръка на три пъти. Върна тестето на Сен. Бледото лице на момичето бе изпразнено, очите ѝ — мъртви като мъртвите кораби долу във всепоглъщащия пясък, докато подреждаше пет карти на кръст върху командния пулт и ги обръщаше една по една.

Най-горната карта на кръста: дете в мидена черупка, теглена от костенурки. Детето гледаше нещо извън картата и сияеше като слънчице, без да забелязва гръмотевичната буря, която вилнееше в дъното на картата.

— Миденото дете — обясни Сен. — Заплашена невинност. Невежеството не е блаженство. Голяма опасност.

Всички на мостика се бяха събрали около пулта на Сен.

Най-долната карта на кръста: два лебеда с корони около шиите. Короните бяха свързани с верига.

— Суонхилде и Суонхаме — каза Сен. — Доживотно партньорство от някакъв вид. Може да бъде нарушено. Лебедите избират партньорите си за цял живот. Ако единият умре, другият умира малко по-късно.

Лявата част на кръста: брадат старец, седнал с прибрани до гърдите колене, вторачен извън картата с широко отворени очи. Около него, на височината на врата му, бе натрупал сняг.

— Зимният пазач — продължи Сен. — Студ. Глад. Нужда. Ще дойде ли някога пролетта? Ако е ноември или февруари: смърт на възрастен човек. Това са месеците, които убиват.

После обърна картата в дясната част на кръста. Човек с шапка и бричове по модата на осемнайсети век, поел по пътека, която се извиваше дълбоко в далечината на картата; подпираше се на тоягата си със сериозно и съсредоточено лице. Еверет отново се зачуди как ли се е сдобила Сен с тези карти, кой я беше научил как да ги нарича и как да ги тълкува.

— Пътникът бърза във вечерта. Времето не стига и хълмовете са смрачени, а ме чакат още много мили, преди да отпусна глава за сън. Пътят не е лек.

Сен отметна ъгълчето на последната карта, картата в центъра на кръста. Пусна я разколебана. Капитан Анастейзия се пресегна и смело я обърна с лицето нагоре. Слънцето и неговите планети в челюстите на всепоглъщащ вълк.

— Вълчият сезон — поясни Сен. — Най-ниският резултат на зара. Лошите побеждават. Слънцето е изядено. Светът е даден за цял сезон във властта на мрака и няма светлина.

— Така да бъде — каза капитанът. — Сами правим късмета си. По местата. Чака ни работа. Мистър Шарки, врагът ни?

— Нищо на камерите, мадам. Но пък в това време не можем да видим и собствената си опашка. Радарът докладва всякакви призраци и фалшиви показания.

Капитан Анастейзия вдигна ръка. На мостика настъпи мълчание. Тя остана напълно неподвижна. Еверет затаи дъх. Бавно, бавно като ледник, капитан Анастейзия се обърна наляво. Очите ѝ се разшириха:

— Сен! Пълен надясно!

Сен завъртя руля точно когато нещо огромно, готово да премаже и погълне целия свят, надвисна през бурния сняг. Вълкът, помисли си незабавно Еверет. Вълкът, който изяде слънцето. Не: по-лошо. Въздушен кораб, който идваше право към тях като таран и можеше всеки момент да ги разбие.

— Залепи ни за пода — изкрещя капитан Анастейзия. Сен блъсна ръчките докрай. — Дръжте се!

Еверет се заби в прозореца, когато Евърнес зави и се гмурна. Артър П се бе отъркал странично в тях и сега корабът потрепери с всичките си двеста метра. За момент си представи как цялата му структура се разпада — как подемните клетки се отскубват на свобода и побягват към горните слоеве на атмосферата, как покритието му се бели като портокалови кори, как носът се разцепва и го изсипва право към снега, морето и острите ребра на мъртвите въздушни кораби под тях. Сетне Сен ги бе измъкнала и отново плаваха на открито. Сякаш беше чула, помисли си Еверет, наблюдавайки как капитан Анастейзия включва интеркома. Нещо във въздуха, някаква вибрация, промяна в налягането, което бе почувствала с кожата си. Беше ги чула да идват. И ако не беше…

— Мистър Макхинлит, докладвайте какви са пораженията.

Гласът на машиниста се чу през писъка на вятъра из търбуха на въздушния кораб.

— Негодниците извадиха от строя двигателни гнезда номер три и пет!

— Колко време ще ни трябва, преди да възстановим пълна мощност? — попита капитан Анастейзия.

— Капитане, не мога да възстановя пълната мощност там, където липсват двигатели…

— Имам изображение на камерата — каза Шарки.