— Да не сте се побъркали, капитане? Съмнявам се дали изобщо можем да задържим хоризонтална позиция.
— Ще го приема за „не“. Е, измами ме веднъж и ме измами втори път, но Анастейзия Сикссмит не може да бъде мамена до безкрай. Мистър Шарки, свържете се с Артър П . Дона Бромли не е единствената, която познава добре старите традиции.
Сен задържаше позиция пред Артър П , като изтегляше Евърнес в идеален синхрон с напредването на неприятеля. Еверет погледна хералдическия герб на носа, лентата от прозорци под него, видими наполовина през снега.
— Евърнес , тук Артър П — чу се груб женски глас през смущенията.
— Дона Бромли — произнесе капитан Анастейзия. — Летите бона.
— Капитан Сикссмит, иска ми се да можех да ти върна комплимента, но, о, миличка, репутацията ти далеч надхвърля способностите. Може би все пак не си подходяща за съпруга на моя Кайл — бе отговорът. Еверет видя как челюстите на Шарки се сключиха по-здраво, а устните му потрепнаха гневно. — Все тая, защото така или иначе смятам да те натъпча в калта, където ти е мястото.
— Свързах се с вас, дона Бромли — отвърна хладно капитан Анастейзия, — свързах се с вас, за да ви съобщя пред всички присъстващи, че тук и сега ви предизвиквам да се изправите срещу мен в единоборство.
Шарки беше на крака. Лицето на Сен бе пребледняло повече от обичайното бяло. Еверет чу себе си да възкликва. Не беше предполагал, че хората го правят наистина — да възкликват от изумление. Капитан Анастейзия вдигна ръка, за да накара екипажа си да замълчи.
— Крис е стара традиция, но правото на удовлетворение в единоборство е по-стар закон. И вярвам, че щом веднъж се позоват на него, не може да му бъде отказано. Права ли съм, дона Бромли? — Настъпи дълга тишина, нарушавана единствено от статичния шум по радиовръзката. На Еверет му се стори, че вижда как нечии силуети се движат на фона на осветлението в другия въздушен кораб. — Или срещу вас, или срещу някой, избран от вас. Тъй като нямам навика да се бия срещу стари дами, вместо това ще приема и единоборство срещу сина ви. — Капитан Анастейзия вдигна палец от бутона на радиопредавателя.
— Ще те убият! — изкрещя Шарки.
— Обучавала съм се на ла сават 8 8 Бойно изкуство, познато още като френски бокс. — Б.ред.
от легендарния Метр Гастино от Марсилия — отговори капитан Анастейзия.
— Това няма да… искам да кажа, Кайл Бромли е… той е… той е…
— Мъж?
— Да.
— В сравнение с мен, жената.
— Полони не трябва да се бият срещу оми.
— Винаги съм имала проблем с този израз, „не трябва“. Грозен, хленчещ израз. — Капитан Анастейзия отново натисна бутона на интеркома: — Имате ли отговор, дона Бромли?
— Много добре ти е известно, че не можем да ти откажем — каза Ма Бромли и Еверет долови жлъчта и презрението в гласа ѝ.
Спипа те , помисли си той. Изигра те в собствената ти игра на Кралица на Хакни Грейт Порт, сърцето и душата на традицията, надигра твоята стара традиция с още по-стара. Победи те. Но какво точно спечели?
— Ще се срещнем на борда на кораба ви след пет минути — каза капитан Анастейзия. — Тогава ще получа моето удовлетворение. — Тя даде знак на Шарки да прекъсне радиовръзката.
— Разбира се, ти си прав. Не мога да победя, а те няма да се бият честно. Мистър Шарки, мистър Макхинлит, разбрахте ли ме?
— Ти си луда жена — дойде гласът на машиниста от търбуха на въздушния кораб. — Но съм с теб.
— Веднъж се сражава за нещо, като смяташе, че защитаваш честта ми. Тогава това не ми трябваше, но сега се нуждая от него. Нуждая се от цялата ви борбена енергия, джентълмени. Отивам там, за да спечелим време. Вие — за да нанесете максимално големи повреди на Артър П . И според мен сте способни да нанесете сериозни поражения. Мистър Синг! — Еверет се стресна. Беше стоял като хипнотизиран от играта на снежинките пред носа на Артър П . — Нуждая се от всеки здрав човек от екипажа. Сен, искам ти да пилотираш кораба. Мистър Синг, името ти е вписано в корабния манифест; в задълженията ти влиза да се сражаваш за този кораб. Мистър Макхинлит ще те екипира. Какво ще кажеш малко да се раздвижиш, оми?
Два въздушни кораба бяха изправени лице в лице на разстояние един друг от десет метра въздушно пространство, като поддържаха височина в хаотичното сърце на снежната буря с деликатни корекции в работата на витловите си двигатели. Десет метра, можеха да се целунат. Съоръженията за скачване бяха издадени. Макхинлит и бордовият инженер на Артър П се трудеха здраво в снежната вихрушка, за да ги съединят. От мястото си в хангара Еверет имаше чувството, че дългите вретеновидни мостици изглеждат налудничаво, като пеперудени хоботи. Макхинлит се зададе тичешком обратно към хангара. Даде знак с вдигнати палци на капитан Анастейзия. Капитанът вдигна яката си и взе интеркома.
Читать дальше