Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Мис Сикссмит, имате командването. Евърнес е ваш.

— Да, мадам… мамо… — На Еверет му се стори, че долавя сълзи в гласа на Сен.

Можеше и да е от радиовръзката. От плача на вятъра, изтръгващ ноти от подпорните греди, трупащ сняг по корпуса. Капитан Анастейзия бързо прекъсна връзката.

— Джентълмени, дайте им да разберат.

След което се обърна и тръгна решително по тънкия въздушен мостик, високо над разбиващите се вълни на Гудуин. Пешовете ѝ се развяваха зад нея. После снегът се хвърли още по-стръвно и Еверет я изгуби от поглед. На панела до шлюза засия още една светлина. Макхинлит щракна ключа с палец и оттегли въздушния мостик.

— Готови. — Макхинлит избута вратата на хангара и я застопори.

— Дръжте се — обяви Сен по интеркома. — Ще ни се разтресе малко.

Еверет полетя към изходния шлюз, когато Евърнес потрепери и се люшна надалеч от Артър П . Шарки и Макхинлит вече бяха на половината път надолу по спираловидното стълбище за товарния отсек. Еверет се усука около перилата, когато Сен завъртя кораба с помощта на остатъците от двигателите и контролните му повърхности. Товарният отсек се надигна към него; сетне Еверет беше успял да се спаси от падане. Шарки и Макхинлит вече крачеха през палубата. Според капитан Анастейзия можеха да проточат формалностите най-много до пет минути. Сен разполагаше точно с толкова време, за да разположи така Евърнес , че да могат да спуснат абордажната група. Еверет отново се олюля. Палубата се наклони. Ако изгубеше равновесие, можеше да се претърколи по цялата дължина на кораба и да се разбие в механизмите на кърмовото управление. Корабът потръпна. Сен беше стартирала другите два двигателя по десния борд, решила, че скоростта е по-важна от повредите заради вибрации. Еверет долови парещия мирис на озон от натоварените електрически системи под краката си. Успя да тръгне в четири различни посоки, докато достигаше до товарния шлюз през последните десетина метра. Шарки вече се беше въоръжил. Макхинлит подаде на Еверет десетина скоби за въже и нещо, което приличаше на пистолет, в чиято къса цев беше напъхана плюшена играчка.

— Това е ударник. Вече беше от опасния край на един от тези — обясни Макхинлит. — Боли доста гадно, нали? Но не пробива дупки в машинарията. Не е смъртоносен. — Той отметна настрани пешовете на шлифера на Шарки. Блеснаха дръжките на пушки. Макхинлит цъкна неодобрително. — А, и една от тези. — Той подаде на Еверет орнаментирана дръжка. Изкормвач. — Трябва да влезеш, за да излезеш. Нагоре за разрязване, надолу за спояване. — Макхинлит включи една портативна радиостанция: — Готови и преготови тук долу.

— Дай ми кодова фраза, за да знам, че си ти, когато трябва да ви взема — каза Сен. Шарки и Макхинлит се спогледаха.

— Тотнъм Хотспър — предложи Еверет.

— Намирам се над Артър П — осведоми ги момичето.

— Дръжте си задниците — обади се Макхинлит и натисна един контролен бутон.

Лебедките започнаха да вият. Солидната палуба под краката на Еверет се заклати. Отвори се цепнатина. Вътре нахлу бурно леден въздух. Пукнатината се разшири до открито небе. Виелицата фучеше и подмяташе спускащата се товарна платформа. Под тях се простираше заснеженият корпус на Артър П .

— „И ще извърша върху тях голямо въздаяние с яростни изобличения“ — каза Шарки, докато се спускаше през брулещия сняг. — „И когато извърша въздаянието Си върху тях, ще познаят, че Аз съм Господ.“

— Това съм го чувал — каза Еверет. — Криминале . Филм от моя свят. Самюъл Джаксън го казва точно преди да убие един човек.

Шарки се ухили. Докато гледаше развятата назад коса и искрицата в едното му око, Еверет беше готов да повярва на всяка мрачна история за него.

— Трийсет секунди — докладва Макхинлит в портативната радиостанция.

Еверет уви едната си ръка около въжето до себе си. Артър П беше толкова огромен, че корпусът му към носа и към кърмата се стопяваше в снежната белота. Горната част на кораба беше широка и леко закръглена, но заледеният сняг я правеше опасна. Ако човек стъпеше накриво тук, в следващия миг щеше да лети презглава право към морето долу. Асансьорната платформа се блъсна разтърсващо в обвивката на Артър П .

— Омитата се приземиха — рече Макхинлит. — Еверет, върви плътно след мен и гледай да не те фраснат по главата.

Макхинлит тръгна тежко по корпуса, превит почти на две срещу вятъра. Еверет хвърли поглед през рамо, за да види как товарната платформа се оттегля, а Евърнес се издига, обръща се и изчезва в сивотата.