Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Дръж се прилично.

Но Еверет вече бе приключил долу на товарната палуба. Той се завърза за едно въже и го дръпна, за да задейства инерционната макара. Високо горе при покрива на Артър П пружините от умен метал се изкривиха и заеха алтернативни форми. Еверет почувства как нещо го сграбчва и издига във въздуха. Прелетя като куршум към централния гръбнак. Чу как Макхинлит се провиква далеч отдолу сред разместените контейнери:

— Дано си измислил нещо гениално, мистър Синг.

Усет за точния момент. Вратарски усет. Еверет скочи от въжето в момента, в който го изтегляше покрай горната пътека, и се приземи върху въглеродната мрежа толкова чисто, сякаш беше уловил външен фалц, прицелен в горния десен ъгъл на мрежата. Мрежа. Всичко опираше до мрежите. Мрежи и контейнери, и онзи малък месингов медал в центъра на тежестта.

Още изстрели, вече равни, бързи и по-близки до мястото, където беше оставил Макхинлит. Трябваше да вземе със себе си портативната радиостанция. Нямаше време за това. Отвори си очите. Измисли начин. Мисли в три и повече измерения. Гледай. Там. Третата газова клетка горе, броена от центъра на тежестта. Еверет се покатери на перилата, скочи и се улови с две ръце за поддържащата мрежа. Уви лявата си ръка в плетката и освободи изкормвача. Нагоре за разрязване. Въглеродните нанофибри бяха въглеродни нанофибри, без значение дали се използваха за корабната обвивка или за мрежите на газовите клетки. Пъхна острието и с едно движение направи еднометров разрез в мрежата. Газовата клетка — толкова голяма спрямо него, че в сравнение с нея беше като муха върху футболна топка, изскърца и се помести. Еверет пропълзя като рак през мрежата и направи друг разрез след себе си. Отново пропълзя през мрежата, отново направи разрез, отново и отново. Газовата клетка започваше да упражнява натиск върху отслабените зони на мрежата. Разрязване и отново разрязване. Клетката се издуваше през разцепеното място. Още няколко замахвания с ножа… Мрежата от нанофибри беше здрав материал, но налягането, което оказваше газовата клетка, беше колосално. Мрежата се скъса със звук, който наподобяваше канонада. Еверет увисна, като буквално се бореше за живота си, докато тя се обелваше от газовата клетка. Увисна на разпокъсаните ѝ остатъци на трийсет метра над товарната палуба. Газовата клетка се измъкна от ограничителното пространство и си намери ново местенце, напъхана между двете предни газови клетки. Изместването беше само на няколко метра, но беше достатъчно. Центърът на тежестта се бе променил. Носът на Артър П започна да се насочва нагоре. Беше само с градус-два, но бе повече от необходимото, за да накара внимателно позиционирания от Еверет товарен контейнер да се плъзне. Блъсна се право в следващия контейнер, който момчето бе освободило от обезопасяващите ключалки и така и той започна да се пързаля. Контейнер се блъскаше в контейнер. Еверет наблюдаваше бавната лавина от паяжината си най-горе. Матросът, завързан на каишка за перилата, бе зяпнал изумено, докато контейнерите се пързаляха покрай него. Колкото по-надалеч се плъзгаха, толкова повече се накланяше носът на Артър П и толкова повече се разбалансираше.

Еверет почувства как мрежата се люшна силно. Улови се по-здраво. Погледна нагоре. Макхинлит беше на горната пътека и теглеше към себе си разкъсаните парчета. Усмивката му бе широка и ослепителна.

— Невестулка такава! — извика той. — Невестулка такава!

Еверет реши да го приеме за комплимент. Макхинлит го издърпа до точката, където и сам можеше да се улови за перилата и да се покатери на пътеката. Светът се наклони.

— Как са ребрата? — попита момчето.

— Ще оцелея.

— Следващите две? — каза Еверет. Макхинлит кимна и извади ножа си, чието острие лъсна. — Ти надясно, аз наляво.

Еверет пропълзя под освободената газова клетка — беше се вклинила през пътеката — и започна да се катери с две ръце и нож между зъбите по мрежата на следващата клетка по посока на носа. Хвърли поглед и видя как Макхинлит заби дълбоко ножа си в мрежата и се плъзна надолу по газовата клетка, оставяйки огромен разрез след себе си. Артър П простена, когато мрежата се скъса звучно и газовата клетка изскочи на свобода. Еверет направи същото. Огромният въздушен кораб се наклони неконтролируемо. Някъде отдолу се разнесе писъкът на стържещ метал и поредица от шумни удари, когато ключалките започнаха да се късат, а наблъсканите контейнери най-после тръгнаха да се пързалят едновременно, за да се присъединят към останалите по посока на кърмата.