Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Хайде, Еверет — каза Макхинлит. — Лесна работа, виждаш ли? — Той премина от шлюза до парапета на галерията, а оттам и на мостика. Подкани Еверет с ръка.

— „Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ — каза Шарки.

Еверет скочи. Улови се за парапета, затаи дъх, събра кураж. Беше се сражавал със семейство Бромли и бе победил. Беше унищожил флагмана им. Беше прекрачил вселените. Метър въздух си беше точно това: въздух. Прехвърли се през ръба на перилата, зае позиция и скочи. Приземи се ловко като котка на рампата. Двайсет стъпки по-късно вече се намираше в камерата за скачване. Когато най-после се озова на капитанския мостик, Сен изтегляше Евърнес от авариралия въздушен кораб на семейство Бромли.

— Капитанът.

— Ани е добре — каза Сен. Кимна към прозореца.

Артър П стоеше изправен вертикално във въздуха, окончателно изваден от равновесие, висок като небостъргач. Рампата му за скачване бе издадена от носа като радиоантена. И по тази мачта се катереше нечия фигура, фигура в жълто-кафяви бричове и ботуши, с бяла риза, която се изтегляше нагоре, блъскана от бурните ветрове и лед, все така неустрашима. Капитан Анастейзия Сикссмит видя как корабът ѝ се появява от зимната вихрушка и помаха.

— Макхинлит, отвори вратите на товарния отсек — каза Сен в интеркома.

— Слушам, мадам — дойде отговорът. Сен погледна Еверет.

— Чу ли това? Мадам. Бонару.

Капитан Анастейзия беше достигнала до върха на рампата за скачване. Стоеше изправена, опълчена на вятъра и зимата, с широко разперени ръце, за да посрещне с добре дошъл кораба си. А Сен го приближи толкова добре, така леко, внимателно и прецизно, че всичко, което остана на капитана, бе да пристъпи от рампата в товарния отсек.

— Капитан на борда! — изкомандва Шарки, когато капитан Анастейзия се появи на мостика. Беше издраскана, натъртена; бялата ѝ риза бе окървавена.

Сен едва не подскочи от радост.

— Мис Сикссмит, освобождавам ви от командването. Очаквайте заповедите ми. Мистър Макхинлит, погрижете се корабът ми отново да може да лети. Мистър Шарки, свържете се с Артър П . Информирайте командира му, че ще вземем кораба на буксир като законно придобита плячка. Семейство Бромли ми дължат едно палто.

Снегът се зададе от изток. Премина през Кент, нахвърля десет сантиметра белота по променадата и кейовете на Дийъл и кулите на Кентърбърийската катедрала, градчетата и селцата на Медуей, пътническите влакове, които проблясваха по релсите си, понесли в себе си офис работници, обслужващ персонал и купувачи, тръгнали към домовете си. Снежинките се въртяха из вихрите и възходящите течения, които избликваха от комините и въздуховодите на Димния пръст; поръсваха Албърт Докс и Кучешкия остров със сребристи обещания за настъпващата дебела бяла покривка.

Евърнес се прибираше у дома със сърцето на снежната буря. Придвижваше се бавно и с накуцване на четири от осемте си двигателя. Влачеше тежък товар. На половин километър от кърмата му лежеше туловището на Артър П , същински призрак в бурята; понякога забележим, като небостъргач в края на влакното на въдица, понякога напълно невидим, така че буксирните въжета на Евърнес сякаш се потапяха в нищото. Срамът на семейство Бромли не можеше да остане скрит за радарите. От Контрол на въздушното движение незабавно засякоха аномалията, която се задаваше откъм Канала, и новината се разпространи за секунди из общността на ветровиците, от Париж до Копенхаген, от Абърдийн до Амстердам. Дори надменните пътнически лайнери, от висотата на чувството им за превъзходство, които никога не се мърсяха с делата на дискредитираната търговска флота, чуха новините и хвърлиха матроските си шапки във въздуха. Анастейзия Сикссмит бе надвила могъщите Бромли. Не просто надвила. Съсипала, извадила от строя, унижила семейство Бромли. В Хакни Грейт Порт подготвяха фойерверки, локомотивни свирки и парадна музика, за да посрещнат Евърнес за добре дошъл. Очертаваше се празненството на всички празненства. Докато инженерите възстановят баланса му, Артър П щеше да виси с опашката надолу над Хакни като огромна удивителна. Обичаят повеляваше екипажът на победения кораб да гостува на борда на победителите. Ма Бромли бе плюла с отвращение при самата идея за това. Щяха да останат на собствения си кораб, при все неудобствата, обърнати на деветдесет градуса, и да вървят всички по дяволите.