Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Я! — Макхинлит отвори с едно движение своя изкормвач и го заби дълбоко в обвивката на Артър П . Изряза бързо едно квадратно парче. Обели го и надникна вътре. — Да. Ще свърши работа. И не е много височко.

След което изчезна. На сто метра по-нататък по обшивката Шарки проряза друга дупка и също скочи във вътрешността на Артър П . За момент Еверет остана съвсем сам. Сетне се улови за ръба на дупката и се спусна в сумрака. Удари горната сервизна пътека, присви колене и се претърколи така, както го бяха учили по време на уроците по джудо. Макхинлит го повика с жест. Притичаха приклекнали до централното стълбище между огромните сфери на подемните клетки и започнаха да слизат предпазливо по спираловидните стъпала към централната пресечка. Еверет усети нещо под крака си. Месинговата плоча отбелязваше къде се намира центърът на тежестта, сърцето на Артър П . Макхинлит посочи през парапета. Малка фигурка в оранжев светлоотразителен гащеризон, патрулираща в товарния отсек. Еверет извади ударния пистолет.

— Прекалено е далеч — прошепна Макхинлит. — Куршумът е привързан за въже, така после можеш да си го прибереш. Икономично. Ето. — Той спусна две въжета. Еверет омота крак и китка в каишите.

— Какво ли прави сега капитанът? — попита той.

— Бие се — отвърна Макхинлит. — Онзи френски бокс е доста засукана работа, но не бих разчитал на него, ако искаш да оцелееш в събота вечер по Аргайл Стрийт. Значи сега… Не можем да управляваме въжетата оттук, така че сме на свободно падане. На инерционна макара са, няма да е чак толкова зле. На едно. Две. Три.

Двамата скочиха през парапета. Еверет усети как за момент олеква от бързото падане; после инерционната макара захапа въжето и го спусна плавно през кухата като пещера вътрешност на Артър П . Подготви се за сблъсъка в пода и се приземи меко и уверено като котка. Само две стъпки по-късно бе намерил укритие между контейнерите. Макхинлит се бе скрил зад контейнера срещу него. Даде знак на Еверет да се размърда. Прокраднаха се до пазача, контейнер по контейнер.

Прикривай ме , оформи устата на Макхинлит, след което се приближи достатъчно зад мъжа, вече в обхвата на ударния пистолет.

Откъм предната секция на кораба се чуха два изстрела. Отекнаха в мачтите и подпорите на Артър П . Пазачът се огледа стреснато. Видя Макхинлит и едновременно с това стреля в него. Ударната торбичка удари Макхинлит в стомаха и го запрати в стената на контейнера. Пазачът пристъпи, за да обездвижи жертвата си. Еверет излезе от укритието си, насочи хоботчето на цевта към него и натисна спусъка. Торбичката блъсна мъжа право в лицето. Еверет се стрелна и бързо го завърза за един парапет с въжетата. Отиде при Макхинлит, който все още бе облегнат с изкаран въздух на контейнера.

— Добре ли си?

— Не, не съм добре, по дяволите. — Той опита да седне по-изправено и оголи зъби от болката. — Ах, клетият аз. Ребрата ми… Гледай сега, Еверет, Шарки е решил да изгърми мястото, все едно сме на възстановка на Битката при Бул Рън. Трябва да го направиш, човече. Трябва да довършиш работата. Саботирай Артър П .

— Как да го направя? Не зная по какъв начин…

Но още в същия момент, докато оглеждаше акумулаторните батерии под себе си, товарните контейнери около себе си, пътеките и газовите клетки над тях, вече знаеше. Всичко започваше от един вилен повдигач. Еверет бе наблюдавал Шарки по време на товарните работи на Евърнес и знаеше как да удари ключалките, за да освободи контейнерите на Артър П от палубата. Първо: повдигача. Най-лесно беше да се започне от него — беше машина, създадена за работа на кораб, следователно запалването не беше подсигурено със секретен ключ. Машината беше забавна и лесна за управление. Еверет даде на заден, за да има по-добра засилка.

— Какво, в името на сладката болка, си намислил, младежо? — извика Макхинлит, като с мъка се изправяше на крака.

Еверет се заби в един контейнер. Даде на заден и отново се заби в него. Още няколко сантиметра. Отново и отново, и отново; всеки път — по няколко сантиметра. Няколко сантиметра бяха всичко, от което се нуждаеше. Няколко сантиметра щяха да сложат началото. Останалото щеше да свърши физиката. Матросът на Артър П се бе възстановил и сега се хвърли към повдигача и Еверет. Въжето, с което го беше завързал, се изпъна и спря устрема му. Мъжът посегна към радиостанцията си. Макхинлит насочи ударния си пистолет към него.