Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Кога се случи това?

— Докато пазарувахте хранителни продукти за предстоящия празник. Кайл Бромли, лично, ситният му негодник, с голяма усмивка през цялото му лице. Късметлия е, че все още има лице след пердаха, който двамата с Макхинлит ударихме на братчетата му. Разбира се, това ме прави отчасти отговорен… „Заради немалкото обиди, рани и оскърбления…“ Мислиш си, че видя капитана вбесена, когато ѝ се сопна на мостика… глупави сър, глупави. Трябваше да я видиш, когато онзи сополив, дребен пикльо ѝ връчи предизвикателството. Той — да се ожени за капитан Анастейзия!

— Дуелиращи се въздушни кораби — каза Еверет, като внимателно наливаше какао в чашата на капитан Анастейзия и избърсваше с хартиена салфетка една капчица от ръба ѝ.

— Правилата са прости. Победителят или изтегля победената страна обратно на порт, или полягат, разбити и натрошени сред Пясъците на Гудуин. Как ще го постигнем, зависи изцяло от нас самите. — Шарки допи останалото си какао. — Да се връщаме при Ани. Ще се нуждае от помощта на целия екипаж, включително и от твоята.

Когато Еверет, този път по-дискретно, отново стъпи на мостика, капитан Анастейзия продължаваше да стои край прозореца. За пореден път не даде признаци, че е забелязала присъствието му, освен като протегна ръка. Еверет ѝ подаде голямата чаша с какао и отстъпи. Капитан Анастейзия отпи. Еверет чу как тя си пое дъх.

— Има ли нещо в твоя свят, мистър Синг, което може да се сравни с това?

Евърнес следваше линията на Темза, като се плъзгаше над замръзналите полета на Темзмийд и Ерит, и тъкмо приближаваше яркия, сребрист пролом, който реката прорязваше през Дартфорд, през стената от електростанции и редици от комини. Отвъд тях реката се разливаше до блещукащ от слънцето естуар. Въздушните кораби летяха по-ниско и по-бавно от самолетите; достигаха крайцерска скорост на хиляда метра. Еверет се опита да отгатне скоростта им по бавната процесия от поля, пътища и селца под краката си. Сто и петдесет, двеста километра в час? Отказа се. Бавният, тържествен полет го хипнотизираше. Аеропланите те издигаха твърде нависоко; човек не можеше да различи подробностите, беше откъснат от земята. От мостика на Евърнес Еверет успяваше да различи бързащите влакове, релсовите им пътища, улавящи отблясъците на ниските слънчеви лъчи. Из тесните селски улички се виеха коли и камионетки. От комините на къщите се издигаше пушек, прав като черта от молив в неподвижния въздух. Голям парен трактор в полето; след ралото му се виеха чайки, докато обръщаше твърдата земя за ранната житна сеитба. И тишината . Такава тишина: електрическите витлови двигатели почти не вдигаха шум. Долавяше тракането на влак, крясъците на чайките, биенето на желязна църковна камбана. Така летеше човек, когато сънуваше, че лети, когато просто вдигнеш ръце и тъй като сънуваш, се издигаш от земята. Лек като въздуха.

— Не, мадам — каза Еверет. — Нищо подобно.

Стори му се, че капитан Анастейзия се усмихна.

— Мис Сикссмит!

— Мадам — обади се Сен от руля.

— Поддържайте направление. Стандартна височина за прекосяване на Димния пръстен. — А към Еверет капитан Анастейзия добави: — Лош въздух, мистър Синг.

— Стандартни шест хиляди стъпки, мадам. — Сен издърпа лостовете за контрол на височината. Земята изпадна, без да се усети физически някакво накланяне или движение. Евърнес приближаваше великата стена от комини и охладителни кули. От толкова голяма височина Еверет виждаше извивката; не линия през света, а стена. Предпазва нас или огражда някой друг? — зачуди се той. Сен насочи кораба право през пластовете оранжев смог, където индивидуалните струи от редиците комини се смесваха, сливаха и обменяха химикали. Евърнес започна да се тресе във вихрушките от дим и горещ въздух от вентилационните шахти. Чашата на капитан Анастейзия затрепери в чинийката си. Тя отпи от нея, сякаш предизвикваше Еверет да се залови по-здраво за нещо. Той погледна надолу в устите на комините, в зейналите черни дупки на охладителните кули. Евърнес отново се разтърси; и отново бяха извън Димния пръстен.

— Бона въздух, мистър Синг — каза капитан Анастейзия.

— Артър П на десета камера — обади се Шарки.

— Екран шести, ако обичате, мистър Шарки.

Един монитор, окачен на подвижно рамо над прозореца, премигна и се пробуди, за да изобрази какво се случваше зад опашката на Евърнес . Презглава към тях приближаваше голям въздушен кораб, плосък и застрашителен като акула. Гербът на челото му представляващи дракон, увит около коронован глобус.