Йен Макдональд - Беглец по равнините

Докато говореше, Еверет продължаваше да крачи из пазара и да пълни торбите с продукт след продукт, спазаряване след спазаряване, от подземните магазини към уличките, които излизаха на Далстън Лейн. Тук бяха сергиите за облекло и платове, за шапки и шалчета и ръкавици за зимата, за топовете и денковете с щамповани памучни тъкани, шифон, камгарна прежда и тафта.

— И една последна подробност — каза той, като погледна нагоре и надолу по редицата сергии и собствениците им, омотани в палта, шалове, шапки, безпръсти ръкавици, стиснали канчета с чай. — Не можеш да сервираш храна за принц на маса за просяк, така че ще трябва да украся масата. Но вече ми е известно, че всичко на един кораб има своята добре премерена тежест, и ще потърся нещо красиво, но леко като перце. Като това .

Магазинът за сари се намираше в края на Ридли Роуд Маркет откъм Сесилия Роуд, където междинната зона на пазара се преливаше в територията на Хакни Грейт Порт. Собственичка бе възрастна, слаба като птица тамилка. Беше облечена в едно от собствените си сарита в комбинация с дебел плетен пуловер в исландски стил, всичко това — върху вълнени ботуши. Тя приближи ръце в намасте. Еверет отвърна на поздрава.

— Бона — каза Сен. Собственичката отмяташе сари след сари, а леката като перо материя се разстилаше като знаме, преди да се отпусне върху ръката на Еверет, за да я огледа. Сен подбра едно чисто бяло сари, поръбено със златно, и го притисна към себе си. Тамилката ѝ показа как да го обърне, надипли, сгъне и увие около нея. Пременена в сари, Сен започна да позира и да гримасничи пред високото огледало. — Бонару.

Еверет се спря на черно сари със сребърни шарки. В торбата. Коледното пазаруване беше приключило. Фазани, къдраво зеле, подправки и топено масло, сари и ориз басмати. От парите на капитан Анастейзия имаше само няколко останали шилинга.

— Сигурно се чудиш какво общо има с баща ми пенджабската коледна вечеря — каза Еверет. — Това е той. Това съм аз. Никога не си го срещала, но вероятно би го взела за тих, сдържан и странен, и зная, че не ме смяташ за истински оми, каквото и да е истинският оми, но моето семейство… е, просто не можем да не вършим големите неща, без значение дали са коледна вечеря или физика на мултивселената. И ето защо съм тук, в твоя свят, защото не можех да стоя настрана. Всяка капка от кръвта ми ме заставяше да тръгна насам.

За пръв път Сен нямаше нищо нападателно или жаргонно за казване. Просто стоеше, хапеше долната си устна и въртеше пета в изхвърлените портокалови кори и рекламни листовки за коледното вариететно шоу в Хакни Емпайър. Не можеше да го погледне. След това прегърна Еверет в свят от сива вълна и мускусна миризма и го целуна звучно по бузата.

— Истински оми си, Еверет Синг. От нашите . — Тя го отблъсна от себе си. Беше усетила, че Еверет се сковава в ръцете ѝ. — Какво ти става? Не ме ли харесваш?

— Идлър. — В дните, прекарани сред жителите на Хакни Грейт Порт, Еверет беше зървал фигурата на този своеобразен кръстник достатъчно пъти, за да започне да го разпознава. Не се съмняваше, че Идлър, със или без придружителите си в своите обиколки из Хакни Грейт Порт, също беше зървал него и Сен. Инцидентът с Шарки малко бе смекчил агресивността му — из порта слуховете се разнасяха по-бързо от инфлуенца — и известно време се бе спотайвал и мусил. Е, вече не се спотайваше и не се мусеше. Вървеше открито и дръзко. И това се дължеше на жената до него. — Не е сам.

— Онези смешници.

— Не е с Еванс и Ван Влийт. — Еверет бе научил имената на Гърлен Мъж и холандеца по същото време, по което бе започнал да разпознава лицето на врага си. — Мърдай! — Сен погледна зад себе си.

— Олеле божке…

Непосредствено до Идлър, висока и великолепна, с яка от сребърна лисица, ботуши с високи токове, гълъбовосиви ръкавици, с вампирски червени устни на студеното ѝ като зима лице, крачеше Шарлът Вилие. Беше повече от достатъчно в сравнение с нея Идлър напълно да заприлича на ниска, подскачаща жаба в зле скроен костюм. След убийствената ѝ походка крачеха десет униформени Мисионери. Шлемовете им изглеждаха нелепо за улиците на Хакни; палките им за разправа с демонстранти — ни най-малко. Шарлът Вилие пристъпваше по Сесилия Стрийт така, сякаш никаква сила във вселената не можеше да я отклони от целта. Хората отскачаха от пътя ѝ, сякаш ги връхлиташе приливна вълна.

— Сега сигурно ще ми кажеш „хайде“ — обади се Еверет.

— Да. Хайде! — Сен се шмугна зад сергията за сари и пое през колонадата, където собственичката складираше стоката и вещите си. Еверет, стиснал в ръце торбите с фазани и коледни покупки, беше на две стъпки зад нея. Видя как Мисионерите започнаха да тичат. Шарлът Вилие запази все същия непреклонен чаткащ ритъм. Сен го преведе между метални рафтове, натъпкани чак до върховете на колоните със сладкия аромат на памук и коприна. Една врата в дъното водеше до коридор, помещение с умивалници, чайна, където смразяващи на вид жени седяха и гледаха към окачения високо на стената мъничък телевизор с огромен увеличителен екран на шарнирна стойка. Изтичаха покрай гърбовете на други сергии по дължината на Сандрингам Роуд. — Всички са свързани — каза Сен. — Тук никога няма да ни открият. — Тя се гмурна през едно складово помещение, пълно с космати, прашни, сърбящи кълба прежда, след което отново изскочиха на улицата. — Скапана работа — изграчи Сен. Бяха излезли на малък площад, където Амхърст Роуд се срещаше с „Далстън Уорф“, товарния пристан на канала „Лий Вали Навигейшън“. Вода зад гърбовете им. Още Мисионери между тях и Андре Стрийт. В челото на този отряд беше мистериозният клонинг на Шарлът Вилие; възможно най-точният неин двойник във всяка една подробност в ко̀сите зимни слънчеви лъчи, огряващи електрическите стълбове по Амхърст Роуд. — Мразя изненади! — изкрещя предизвикателно Сен. — Окей. Нагоре.