Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Пропускаме всичко! — Боят се беше преместил под сянката на въздушните кораби и вече нямаха пряка видимост от крана. Сен сграбчи ръката на Еверет и го свали от кулата. — Хайде!

— До гуша ми дойде от това „хайде“ — измърмори той. — Всеки постоянно ми повтаря „хайде“.

Все пак я последва. Сен откри ново място, откъдето да наблюдават отвисоко — скелето, което ограждаше митническия склад „Екесън и Муир“. Еверет усещаше как ръждивият метал скърца под него. Боят се премести нагоре по улицата, мелачка, търкаляща се плетеница от тела. И Макхинлит, и Кийр Бромли бяха насинени, залитаха, лъснали от кръв. Рингът на публиката ги подканяше да не спират, макар че противниците едва стояха на краката си, какво остава да си нанасят удари. Еверет усети как му се повдига. В това нямаше нищо благородно, нямаше никаква чест, просто двама души, които се унищожаваха един друг. Намерението да нанесеш вреда и яростта бяха единствените неща, които ги държаха изправени. Двамата излязоха от заслона на корпуса на Леонора Кристин и се озоваха под ясното нощно небе. Замахваха, препъваха се. Рингът се преливаше и местеше, отново се оформяше около тях. Беше ужасно.

— Престанете! — изкрещя Еверет. — Престанете!

Той беше учен. Не вярваше в магия. Ала още докато викът му се понасяше над главите на тълпата, изскочилият от нищото водопад повали Кийр Бромли и Макхинлит. Двамата се затъркаляха в неочаквания порой. После водната струя се обърна срещу публиката и започна да ги блъска и събаря, да ги пръска, както водата от маркуч измива умрели мухи от стъклото на кола. Кийр Бромли опита да се изправи на крака, но водната струя отново се обърна срещу него и го прикова към паважа. Боксовият мач се бе озовал под корпуса на Евърнес . Там, на окачената товарна платформа, стоеше капитан Анастейзия с превключвател в ръка и насочваше изхвърлянето на баласт върху тълпата. Тя премести една ръчка; струята от вода под високо налягане накара публиката да побегне.

— Хайде, да ви няма! — изкрещя капитан Анастейзия, без да спира да гони с водното оръдие изоставащите. — Какво ще си помислят приятелките, съпругите и партньорите ви? Не ви е срам, всичките. Хайде, отивайте си у дома. — Тя затвори клапата. От крана на корпуса на Евърнес продължи да капе вода:

— Мистър Бромли, предайте на майка ви, че отговорът ми си остава същият. Няма да получите нито мен, нито Евърнес . Добра вечер, сър. Мистър Макхинлит, нито се нуждая, нито оценявам особено високо галантността ви. Опетнихте честта на този велик кораб. И, мистър Шарки, дори не си помисляйте, че не забелязах участието ви. Докладвайте на товарната платформа. Имате две минути да се приведете в подобаващ вид. Вие също, Сен и мистър Синг. Надниците ви ще бъдат орязани. Баластът не е безплатен, надявам се, че го разбирате.

Платформата докосна земята. Шарки плъзна пушките си обратно във вътрешността на шлифера. По някакъв начин бе останал сух от водата. Дори шапката му бе възвърнала уместната си форма и беше забол ново перо в нея. Кийр Бромли се повлече нататък подгизнало. Макхинлит обви с ръце измокреното си тяло. Горещината от битката го бе напуснала; над Хакни Грейт Порт се спускаше студена, ясна нощ. Мъжът трепереше неудържимо, но се усмихваше широко. Сен и Еверет се присъединиха последни към групата на металната платформа. Сен сръга леко с рамо Макхинлит. В отговор той ѝ намигна. Капитан Анастейзия натисна един бутон върху контролната кутия на платформата. Докато лебедката ги изтегляше нагоре към необятния търбух на въздушния кораб, капитан Анастейзия заповяда:

— Мистър Синг, частна вечеря в каютата ми, веднага щом намериш време.

Думите ѝ бяха строги, но Еверет долови усмивката в тях.

Капитанът и дъщеря ѝ окачаха коледната украса. Еверет ги наблюдаваше през отворената врата на корабната кухня, докато разбъркваше празничното какао с канелена пръчица. Из кътчетата, ъгълчетата и дупчиците на шкафовете в корабната кухня откриваше все нови и нови чудеса. Сен се беше покатерила на една стълба с лампички и гирлянди в ръцете; капитан Анастейзия ѝ подаваше украсата с указания къде да се окачат. Разговаряха. Разговаряха така, сякаш никой не можеше да ги чуе. Разговаряха за Коледа и кой беше получил какво и от кого, както и за допълнителните подаръци, които бяха купили за себе си. Разговаряха за товара, който вече бяха приели, и дали след Берлин, където трябваше да го доставят, нямаше да е зле да си дадат почивка и да се позабавляват, защото Берлин беше прекрасен град; разтревожени от времето, говореха за това, че корабът може би има дребни проблеми; говореха за последните новини из Хакни Грейт Порт, за разказите на дона Мириам и за други клюки. Разговаряха не като капитан и пилот или дори като майка и дъщеря; разговаряха като две момичета. Еверет непрестанно трябваше да си повтаря, че капитан Анастейзия е по-млада, отколкото той си мислеше, и може би дори няма трийсет години. Канелената пръчица спря насред въздуха. Внезапно се почувства зле от самотата, толкова разтърсваща, че за да не падне, му се наложи да се улови с две ръце за плота. Очите му се напълниха със сълзи. Това бе техният дом, това бе тяхното семейство. Тук той имаше лати, но не и живот. Семейството му се намираше в стая на 22-ри етаж в Тайрон Тауър и на два километра надолу по пътя в една друга вселена. Счупено на парчета. Налагаше се да го счупи, за да го събере отново, но те не биха го разбрали. Теджендра бе физически неспособен да разбере; всичко, което знаеше за света, бе онова, което Шарлът Вилие му позволяваше да научи. Майка му разбираше единствено, че двамата мъже в живота ѝ бяха изчезнали в рамките на по-малко от седмица. А той трябваше да направи своя ход скоро, преди Евърнес да се е издигнал за Берлин. Точният момент беше по Коледа. Гардовете бяха свалени, бдителността отслабена, преобладаваше празничното настроение. Беше пресметнал всичко. За всеки на борда на Евърнес имаше определена задача, с техните различни дарби и умения, имаше задача дори за самия кораб. Но преди да се случи това, трябваше да спази уговорката си за среща с капитан Анастейзия в стаята за инструктаж, без Сен да подслушва зад стената, и да каже: Помогнете ми. Трябваше да обясни съвсем точно какво възнамерява да прави и как само Евърнес и неговият екипаж можеха да му помогнат. И знаеше какво ще отговори тя: Искаш от мен да рискувам своя кораб, дъщеря си, своя екипаж? А той можеше да каже само: Да . И погледнато от този ъгъл, Еверет беше длъжен да признае, че дори той не би се съгласил. Часовникът тиктакаше. Макхинлит, наказан да не напуска борда на кораба до отлитането им, заедно с Шарки, за наказание след сбиването с Бромли, беше прекарал предния ден в купуване на подемен газ от Газоразпределителната служба — правителствената монополна агенция, която контролираше доставките на хелий. Трябваше да зададе въпроса скоро. Страхуваше се от този момент. Изяждаше го вътрешно. Еверет продължи да разбърква какаото и когато внезапно чу името си, едва не изпусна канелената пръчица.