Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Мистър Синг!

Капитан Анастейзия му даде знак да се приближи. Той взе със себе си димящите чаши. Контролно-метеорологичната станция в Дънсфолд съобщаваше за високо налягане над Югоизточна Англия, с чисто небе, слаб вятър и рекордно ниски температури. Същата сутрин, когато се бе събудил в хамака си, на Еверет се бе наложило да почисти скрежа от илюминатора на каютата. Шарки и Макхинлит бяха навлекли по пет ката дрехи, но все още трепереха, докато работеха. Шарки надзираваше отряд докери, които докарваха контейнери на товарната рампа, а след това ги разпределяха равномерно с крана около центъра на тежестта на кораба. Макхинлит беше в подпалубното пространство, дълбоко в електрозахранващата система, с волтметри, шунтови кабели и голяма част от езика с индивидуален стил, който винаги звучеше така, сякаш не спираше да ругае. Студът бе успял да си проправи път дори до каютите на екипажа в предната част на кораба. Сен носеше дебел сив вълнен клин, прекалено голям пуловер с ръкави, разтеглени до кокалчетата на пръстите ѝ, и с шал. Капитан Анастейзия отпи от парещото, наситено с канела какао и затвори блажено очи.

— Мистър Синг, какаото е дяволски добро. На какво се дължи дребното ми подозрение за лютивина?

— Чили — каза Еверет. — Една щипка. Веднъж ми го сервираха така в едно сиатълско кафене.

— Мисия за теб, мистър Синг. Задава се Коледа и ще се нуждаем от бона манджари. Пенджабската ти баба имаше ли някакви рецепти за приготвяне на пуйка? Бегом марш до пазара на Ридли Роуд и виж какво можеш да намериш. Купи много зеленчуци. Ако от време на време не ѝ осигурявам, Сен ще се храни само с месо и въглехидрати.

— Не е вярно — запротестира Сен. — Обичам зеленчук. Донякъде.

— Пресни, зелени и според сезона, мистър Синг. — Капитан Анастейзия отброи пачка лири от портфейла си, който приличаше на чудна магическа кутия; сгъни натам и насам, обърни го наопаки, за да се отвори по друг начин и да разкрие нови пластове и нива, и капачета, и джобчета, още и още, колкото повече го разучаваш. Инфундибулум. — Ако не стигнат, името ми ще покрие кредита при всеки един продавач в Хакни, но предпочитам да се придържаш към бюджета. Знаеш ли какво е първото правило на ветровиците?

— Недей да даваш и да вземаш назаем? — попита Еверет.

— Не, мистър Синг, макар че това са мъдри думи. Далеч по-прозаично е. Царувай в брой.

Праз лук, дълъг, здрав и прашно синкавозелен. Италианско къдраво зеле с толкова тъмнозелени листа, че да изглеждат черни. Картофи — от по-плътните, защото ставаха по-добре, сготвени със зеленчуци, за разлика от по-брашнените, които бяха за печене. Лук — готвенето беше немислимо без него. Наложи се да избира измежду десетина вид лук, от сплескания като тюрбан до малките мариновани лукчета с размера на палеца му. Накрая се спря на два фунта от дребния тъмнолюспест полски лук, чиято миризма се усещаше и през хартиената кесия.

— Този тук е по-голям и е на същата цена — каза Сен, като посочи светлолюспестия испански лук с размерите на юмрука ѝ.

— Прекалено е голям. Целият е вода. Няма аромат. Голямо невинаги означава най-добро.

— За мен е обратното.

Чесън. Много чесън. Джинджифилов корен. На Ридли Роуд Маркет имаше всичко. Всеки ден, всеки час му предлагаше по някое ново откритие за този Хакни. Пазарът на Ридли Роуд — подмини закованите с дъски прозорци на „Рицарят на вятъра“, мини през плетеницата от тръби, клапани и газови цистерни, където Газоразпределителната служба съхраняваше хелиума — беше едно от тези открития. Не защото беше пазар, а защото бе такъв и в двете вселени, които Еверет познаваше. В неговия Лондон беше улица и половина, съставена най-вече от карибски сергии и гаражи срещу станцията „Далтън“. В този Лондон беше базар на етносите и различните цветове, приютен под колонадите, водостоците и тесните улички на сложно устроена разпределителна железопътна гара. Алеите водеха до сводести тунели и зали с размерите на църква, построени във вътрешността на влаковите виадукти. Храна и дрехи, и книги, и електроуреди с неясен произход, железария и кухненско оборудване, и съмнително евтини инструменти. Грънчарски изделия и предмети за бита. От фронтоните на сергиите като след масова екзекуция висяха играчки; високо натрупани платнени топове, тези най-отдолу — сплескани от тежестта на онези над тях. Жени, които пиеха чай по сергиите под високи тухлени куполи. Влаковете, които редовно минаваха над главите на всички, разтърсваха пазара до основите му, разтърсваха чашите и чаените сервизи по сергиите за порцелан, отърсваха капките вода от върховете на сталактитите, израснали от циментовите сглобки на арките, и ги посипваха по главите на купувачите. Тук Хакни Грейт Порт и Лондон с всичките му предградия се срещаха, за да се попазарят. Градската мода се смесваше с възможно най-пиратското облекло на ветровик, стандартният английски в десетина произношения — с палари. Еверет спираше на всяка сергия, питаше, вдъхваше, претегляше на ръка, проверяваше за дефекти, пазареше се, нервираше се.