Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Как изобщо виждаш разлика? Просто някакви си глупави картофи и лук — оплака се Сен. Не я свърташе и бе започнала да се отегчава.

— Също като гланца за устни и грима, но това не те спира да надникнеш под капачето на всичко.

— Различно е. Тогава пазарувам.

— А сега какво правим?

— Сега купуваш. — Сен помисли за момент. — Всички ли онези оми в твоя свят умеят да готвят?

— Мисля, че въпросът би трябвало да бъде преобърнат: Никой оми в твоя свят ли не умее да готви? Татко ме е учил.

— Баща ти.

— Да.

— Нищо. Просто. Ами… странни хора сте вие.

— Необходимо умение в живота е. Ще умреш ли от глад в центъра на пазар като този само защото не знаеш какво да правиш с основни хранителни продукти?

— Не и аз — отвърна Сен. — Мен си ме харесват и имам стил. Така казват всички. Разкажи ми за баща ти, Еверет Синг. Предполага се, че сме тръгнали да го спасяваме, а знам само, че е учен и че лошите хора го искат, и че харесва някакъв женчовски звучащ отбор на име „Тотнъм Хотспър“. А, и че те е научил да готвиш.

— Баща ми се казва Теджендра.

— Видя ли? Дори това не знаех.

— И ти не си ми казвала името на баща ти — отвърна Еверет. Или каквото и да е друго за него или за когото и да е друг от семейството ти, или дали са живи или мъртви.

— А, не. Сега говорим за твоя баща. — Крачките на Сен не промениха ритъма си, докато продължаваха нататък, сергия по сергия, към дълбините на пазара Ридли Роуд на тази Земя. — Нали разбираш, ако от мен се очаква да го спасявам, ми дължиш поне някакво обяснение за онова, което ще спасявам.

— Името му е пенджабско. Синг означава „лъв“. В Пенджаб е доста често срещано. Пенджаб означава „пет реки“: в Северозападна Индия е; в моя свят са си го поделили Индия и Пакистан. Доста хора са умрели, когато Пакистан се е отделил от Индия. Милиони. Били са лоши времена, най-лошите. Не знам какво представлява Индия в твоя свят. Семейството на баща ми произлиза от село, което е точно в центъра на петте реки. Точно в средата. Всички са се преместили в Лудиана, преди баща ми да се роди — родил се е в Индия, но се е преместил, преди да навърши пет, така че няма акцент… е, добре де, понякога леко се усеща, когато се развълнува прекалено много. Имал е трима братя и две сестри и са израснали над един азиатски супермаркет в Уолтъмстоу. Тоест това прави осем човека по пряка родствена линия, после имаме две неомъжени сестри и чичо, който току-що се е оженил, всичките в една къща. Нали разбираш, пенджабците са индийските ветровици. Винаги крещят, вършат нещо, празнуват или се карат. До един живеят на усилен докрай звук. Разбира се, ако познаваше баща ми, едва ли би разбрала веднага, че е пенджабец, защото не е голям и шумен и размишлява постоянно за разни работи, но трябва само да го видиш някой път на „Уайт Харт Лейн“. А когато говори за физика, когато говори за онези неща, които никой друг не разбира, но означават толкова много за него, ще забележиш как просто изгаря… Как да ти опиша по-разбираемо семейството на баща ми? Окей: ще ти покажа как биха празнували Коледа моята баба, чичовците и лелите ми… а я празнуват редовно, въпреки че не са християни, защото пенджабците обичат добрите празненства. Няма да ти се наложи да се мъчиш със засъхнала пуйка. Не, не, това не е уместно манджари за едно пиршество. Обикновено трябва да е нещо като за истинско угощение, все едно ще им гостува кралска особа. Винаги посрещай така, все едно посрещаш принцове, казваше моята баба Аджит. — Еверет огледа сергиите за птици и месо; пуйките, напращели и закръглени като дупета, гъските, с глави, подпъхнати под дългите им костеливи крила, кръгчетата подправено говеждо, изпълващи въздуха с аромата на канела, шунката със стръкчета карамфил. Очите му грейнаха при вида на фазаните, увесени за вратовете им, мъжки и женски двойки, на сергията за дивеч.

— Откога висят тук тези фазани?

— В това време около девет дни — обясни търговецът, набит мъж, жизнерадостен, с посребрена, ниско подстригана щръкнала коса. Еверет повдигна един мъжки фазан и го подуши. — Получаваме ги от имението на лорд Абъркромби — прибави продавачът.

— Колко за четири?

Човекът назова цена. Еверет се пазари и успя да я намали, раздели се с част от банкнотите на капитан Анастейзия и си тръгна с две хартиени торби, от които стърчаха дълги, красиви пера.

— В този случай баба ми би разсъждавала така: кое е най-изисканото зимно нещо, което мога да направя с фазани, кое е достойно за крале и екстравагантно, и според мен това трябва да е пиле макхани, но с фазан: фазан макхани, може би с малко ядлив златен лист отгоре; и пак тя би разсъждавала, че това е някак си червено-златисто и че ще ми трябва нещо зелено към него, за да го подчертая, но пък аз вече си имам праза лук и къдравото зеле; ще ти трябва и ориз, пилаф, който е толкова тлъст, че в него има скъпоценности, и хляб, защото няма пенджабска трапеза без хляб; и после би си казала: Ох, хайде да се храним сладко и да си говорим сладко , така че ще подбере нещо като сусамови семена и кардамон, и розова вода, и топено масло…