Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Можеш ли да предложиш по-добър?

— Не.

Но беше права. Беше скапан план, ако не се брояха всички останали. Но работеше. Малко по малко, улика по улика, работеше. Изглеждаше далеч по-разумен в сравнение с това да отнесеш Пръстена до Съдбовния връх. Еверет се засмя глуповато. Това беше собствената му мрачна кула.

Екскурзоводката казваше нещо за излизане през магазина за подаръци.

— Еверет Синг — прошепна Сен, — ще тролна наоколо самичка. Да увардя малко.

Къде? — изпрати той.

— Обратно при онова ново посолство, което строят за твоя свят.

Внимателно… — написа Еверет. Ръката му се поколеба над бутона за изпращане. Сен не се нуждаеше от него, за да ѝ казва какво да прави. Момичето се помота след групата деца, докато и последното не изчезна зад извивката на коридора. Бяха щастливи. Бяха видели как дребен държавен служител прави скок от друга вселена. Чак тогава Сен се обърна и тръгна към фоайето с асансьорите. Еверет проследи намаляващите етажни номера върху собствения си модел на Тайрон Тауър. Сен пристъпи сред звука от бормашини и пневматични чукове, триони и електрически отвертки. Коридорът беше обсипан с парчета от картонена опаковка и захвърлени предпазни покрития, а въздухът едва се дишаше от прах. Двама строители седяха на купчина гипсови плоскости и пиеха чай.

— Да не си се изгубила, мила?

— Пакет за Алан Пардю.

— Не съм го чувал.

— Това ли е двайсет и втори етаж?

— Определено е тъй.

— Ще го намеря.

Сен ги подмина. Когато отместиха очи, се шмугна в лабиринт от помещения встрани от коридора. Апартаментът не беше завършен: от тавана се клатушкаха фасунги, контактите висяха от стените, тръбопроводът беше оголен, по колоните пълзяха електрически кабели. Под готическата си кожа Тайрон Тауър беше съвсем модерен небостъргач. Отвъд незавършения апартамент имаше втори, този път посред обзавеждане. Сен прекоси един новоположен дървен под и остави стъпки в стърготините по него. Стените бяха с дървена ламперия; от тавана висяха полилеи. Тя спря и се завъртя, за да направи панорамна снимка.

— Получаваш ли картината, Еверет Синг?

Мислиш, че е тук?

— Най-добре се крие нещо, когато е точно под носа на хората. Какво ли има зад тези тук? — Камерата се спря върху завеса от тежка, прозрачна мрежа. — Я да увардим.

Сен отметна увисналото противопрахово покритие и пристъпи. Покритието закри кадъра, след това Сен рязко си пое дъх. — Еверет.

Вече и той го виждаше. Тази част от 22-ро ниво беше завършена; завършена и напълно мебелирана. Растения в саксии, картини по стените, удобни столове и от време на време по някоя маса из секциите за отдих, скрито осветление и мек, свеж, дебел килим. Подбрани с вкус лайфстайл списания, пресни цветя. Приличаше на коридор в петзвезден хотел. Еверет откри, че сдържа дъха си. Напомни си, че трябва да диша. Напомни си да улавя скрийншотове. Сен опита една дръжка на врата. Заключена. Късият коридор завършваше на Т-образно разклонение. Сен обърна камерата наляво, надясно. Вдясно имаше сервизна количка, от онзи вид, които камериерките бутат нагоре-надолу из хотелските коридори. Сен си я набеляза още преди Еверет да е успял да натисне бутоните. Върху количката имаше сгънати чаршафи и одеяла, възглавници и ленени покривки, малък поднос с хотелски тоалетни принадлежности. Зад дръжката висеше сив ленен чувал за боклук. Камерата надникна вътре. Онова, което показа на Еверет, беше толкова обикновено, толкова всекидневно, че пропусна значимостта на момента. Стар вестник и пластмасова бутилка за вода.

Пластмасова бутилка. Пластмаса, направена от петрол. В свят без петрол.

Сърцето на Еверет прескочи. Вестникът — изпрати съобщение на Сен. Тя го измъкна и изправи смачканите му страници за камерата. РЕДНАП ПУСКА ОТПОЧИНАЛИЯ ВЕЙЛ СРЕЩУ ЧЕЛСИ. Статия за „Тотнъм Хотспър“. В свят, където големият спорт по стадионите беше ръгбито. Където Гарет Вейл определено беше един от играчите, а мениджърът със сигурност не беше Хари Реднап. Сен обърна вестника от другата страна. „Дейли Телеграф“. На Теджендра не би му се понравило. Беше запален читател на „Индипендънт“. Тя приближи вестника така, че Еверет да може да разчете датата: 21 декември. Днешен вестник.

Сен сложи ръка на топката на бравата и я завъртя. Еверет удари по бутоните.

Не!!!!

Сен замръзна с ръка на дръжката.

Количката. Вътре има някой.

Ръката ѝ се оттегли от вратата.

Тръгвай. Сега.