Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Съжалявам — прошепна.

Някакво раздвижване в крайчето на окото му: Сен, която прекосяваше на бегом уличното движение с обичайната за нея липса на внимание и уважение. Докато тя се изкачваше по дългото стълбище между каменните лъвове и колони, които поддържаха портала — достатъчно голям, че под него да се изиграе футболен мач, — той видя как докосва малкото устройство, окачено на презрамката на торбата ѝ. Не поглеждай назад , нареди ѝ мислено Еверет. Прекалено си умна, че да се обърнеш.

Тя мина през масивните въртящи се врати. Доктор Квантум се пробуди към живот. Заради некачествения обектив на камерата картината бе зърниста и прескачаше благодарение на бавната блутут връзка, поклащаше се с всяка стъпка на Сен. През кадъра преминаваха случайни хора: по подразбиране телефонните камери бяха широкоъгълни; лобито изглеждаше широко с километри.

Застани неподвижно най-после , помисли Еверет към екрана. Сякаш го бе чула по телепатичен път, Сен спря. Тя се обърна много бавно. Еверет направи скрийншотове на панорамата пред нея. Лобито на Кулата на Множеството бе построено впечатляващо по скалата на Античността: Карнак, Петра, Старогръцкият пантеон, руините на имперски Рим. Върховете на колоните не се виждаха. Бяха масивни и високи като секвои. Черният мраморен под беше широк като мрачен океан. Някъде много далеч нататък имаше редица от бюра на рецепционисти. Зад тях бе окачен банер. Трябва да е дълъг поне трийсет метра , предположи Еверет; черен като мраморния под, с девет сребърни звезди. По една звезда за всеки свят от Множеството. Това ще трябва да промените , помисли си той. Вече са десет свята.

— Достатъчно ли видя? — Еверет се стресна от гласа, идващ от високоговорителите на Доктор Квантум. Сен беше открила как да използва аудито.

— Бона полони! — извика Еверет. Търпеливата сервитьорка, тръгнала по обичайния си маршрут, вдигна поглед.

— Влизам.

— Чакай — каза Еверет.

През лобито беше забелязал ниска ограда, пропускателен пункт, двама едри мъже в униформи. Отвъд рецепцията имаше друг пояс по сигурността. Не можеше да рискува да заловят Сен. Но нямаше как да го чуе. Видеопотокът започна да подскача, когато тя закрачи към бюрото. Чакай. Еверет извика едно приложение за изпращане на съобщения. Сен, ако получаваш това, кажи окей — написа бързо. Изпращане. Обърни внимание на бръмченето. Обърни внимание на бръмченето на гръдната ти кост, там, където телефонът е пъхнат в страничното отделение на мешката ти. Обърни внимание и погледни. Той отново изпрати есемеса. Сен, ако получаваш това, кажи окей. Сен, ако получаваш това, кажи окей. Сен, ако получаваш това, кажи окей.

— Окей.

В контакт сме — написа Еверет. След което забеляза някакво раздвижване на улицата, което му отвлече вниманието от напрегнатата ситуация в лобито. По улицата вървеше дълга колона от деца, покрай фасадата на Тайрон Тауър, нагоре по стълбището, под портала, към въртящата се врата. Еверет предположи, че са около четирийсет, петдесет, цял влак, с възрастни на всеки десет деца, до едно опаковани добре в зимните си дрехи. Можеше да е единствено организирано посещение в края на срока. Посещение до Множеството. Защо не? Еверет беше посещавал по училищна линия Камарите на парламента и Гринуичката обсерватория. Обединените нации в Ню Йорк приемаха училищни групи. НАСА демонстрираше на учениците своите ракети. Това беше еквивалент на З 3и за двете: изследвания и администрация. За учениците беше относително интересно прекаран следобед — върховият момент вероятно щеше да е, ако имаха късмета да видят как някой преминава през Портала на Хайзенберг, — заедно със сувенирните гумички и моливи в магазина за подаръци, след което пътят им щеше да ги отведе право вкъщи. За Еверет беше възможност.

Влиза голяма тълпа от деца — изпрати текстово съобщение.

— Видях ги — отговори Сен.

Присъедини се към тях. Картината отново се разтресе. Почервенелите от зимата лица изпълниха екрана, шапки, шалове, качулки и ръкавици. Не се приближавай прекалено много.

— Довери ми се, Еверет Синг. — Групата подмина камерата по посока на рецепцията.

Правят???

— Раздават им табелки с имената.

Опасност , помисли си Еверет. Някой от учителите щеше да забележи Сен и да разпознае в нея натрапницата. Можеш ли да се добереш до някоя от табелките? — написа той. Сен се сля с гъстата маса от ученици, докато всички бяха заети да си слагат етикети за гости по джобове и ревери. Еверет изпусна шумно дъх в напрегната концентрация, докато се опитваше да направи чист скрийншот на някой от баджовете. Движеха се прекалено бързо. Една от табелките се появи по-бавно в кадър. Еверет завлачи рамката около нея, почука. Готово. Трябваха му около трийсет секунди с приложението за обработка на изображения, за да изостри фотографията, да я оразмери и да промени името.