Йен Макдональд - Беглец по равнините

— За мен кафе — каза Еверет. — Френска преса „Суматра“, моля.

— Чай — обади се Сен. — И кифли. Можеш ли да докараш ей онази количка?

— Не мисля — отговори сервитьорът.

— Не ви разбрах? — каза Еверет.

— Не мисля. Вие двамата, вън.

— Искам да поръчам кафе.

— Вън — повтори сервитьорът, като се приведе, за да не го чуват от останалите маси. — Тук не сервираме на такива като вас.

— Какво? — възмути се Еверет, достатъчно високо, че да накара дамите да вдигнат очи от сутрешното си кафе и да се огледат.

— Искаш да кажеш, не сервирате на ветровици — обади се Сен.

— Налага се да напуснете — каза сервитьорът.

— Не, това е нередно — настоя Еверет. — Това е расизъм. Расистко е. Искам да говоря с управителя ви.

— По-добре не правете сцени — посъветва го сервитьорът.

Останалите сервитьори неусетно се бяха приближили в полукръг, на разстояние само едно щракване с пръсти. Някои от тях бяха едри мъже. Щеше да бъде унизително, ако ги изхвърлеха насила. По-лошо, щеше да привлече вниманието.

— Няма значение как го наричаш — рече Сен. — Няма да стоя, щом не ме искате. Хайде, Еверет Синг.

Еверет прибра Доктор Квантум. Обмисли дали да дръпне покривката от масата заедно със сребърната каничка за сметана и купичката за захар, и вазата с рози, и приборите за хранене с печата на „Румболд и Сакс“ така, че хубаво да се пръснат по пода, да събори спретнатите коледни елхички и блещукащите им сини светлини. Щеше да бъде дребнаво. И със сигурност щеше да привлече вниманието върху него. По пътя извън чайната обаче всяка стъпка го изпълваше с унижение. Усещаше очите на всички върху себе си. Ветровик.

— Всичко е наред. Случва се постоянно — каза Сен, като вдигна за последно брадичка по адрес на двамата сервитьори в пингвински костюми на вратата.

— Нищо не е наред — отвърна напрегнато Еверет.

— Добре, не е, но ние няма да го променим.

— Защо не? В нашия свят сме променили нещата.

— Така ли било? Впечатли ме.

— Видя ли лицето му?

— Имаше грязен мустак.

— Лицето му беше със същия цвят като моето.

— Така си е. — Изненадата на Сен беше непресторена. Беше разпознала общото, след което бе позволила на факта да напусне вниманието ѝ. В моя свят нямаше да се случи , помисли си Еверет. — Хайде, Еверет Синг. Горе на третия има кафе на самообслужване. Сигурна съм, че изгледът е добър. Няма да ги е грижа кой пие чая им там. — Тя разроши косата си, поизправи се и заяви наперено: — Може да съм отрепка, но съм отрепка с класа.

Така че вече два дни Еверет и Сен обитаваха масата зад колоната в кафетерията на третия етаж и никой не ги беше притеснявал, с изключение на сервитьорката, която минаваше на всеки час, за да разчисти чашите и приборите, както и роботът чистач — нещо подобно на кръстоска между трилобит и плъх, който се въртеше забързано около масите и се хранеше с изпопадали трохи от кейк. Беше машина, така че не се броеше за жива душа.

Сен остави на масата чаша чай и чиния с две виенски кифлички.

— За всеки случай ти донесох една. — Тя сръбна чай, изяде бледата, ронлива сладка с две ръце и избърса уста. Еверет не беше виждал някой да си пада толкова по сладкото. През последните три дни едва успяваше да я запасява с достатъчно индийски бонбони. Тя погледна оцелялата виенска кифличка. — Ще я ядеш ли?

Еверет махна с ръка.

— Мисля, че почти успях да снимам всичко, което исках. — Той почука изображенията, които беше заредил в Доктор Квантум. Най-важното: Шарлът Вилие, десет снимки за последните два дни и сутрин, до една етикирани с времеви маркер. Беше облечена зимно: шал от пухкава кожа, ръкавици, палта от брокат. Пусна снимките на автоматично разглеждане. — Това е Шарлът Вилие. Разпозна ли я?

— Бона шапки — каза Сен.

— Тя е агент на Множеството в моя свят от З 3. Вярвам, че е човекът, отвлякъл баща ми. Иска да се добере до Инфундибулума. И е умна… много умна. Хвърли един поглед на Доктор Квантум и почти го разгада, там и тогава. Но не смятам, че работи сама. Колет спомена, че в Множеството действа вътрешна група, която има свои собствени планове. Все още не знам кои са, нито какво искат, но когато се запознах с нея, се запознах и с този човек. — Еверет отметна на преден план снимката на Ибрим Ходж Керим, уловен на излизане от лъскаво черна електрическа кола. Носеше кожено куфарче и елегантно украшение на шапката си. Изглежда, бързаше и бе разтревожен. Асистентът, облечен в дрехи в стила на З 3, държеше отворена вратата пред него. — Това е Ибрим Ходж Керим. Агент на Множеството от З 2за моя свят. Не мисля, че е с Шарлът Вилие. Не знам защо смятам така. Просто имам усещането, че може да му се има доверие.