Йен Макдональд - Беглец по равнините

Еверет придърпа друга снимка на светлокос мъж, който носеше един от бизнес костюмите в света на Еверет.

— Не знам кой е това.

Сен се намръщи.

— Може да е от твоя свят, може да е от З 4или З 8. На практика от доста З-та. Не всеки се облича толкова добре като нас.

— Виж тук. — Еверет отвори едно от изображенията на Шарлът Вилие и го плъзна редом до снимката на непознатия мъж. — Махни косата и шапката. Според теб не си ли приличат донякъде?

Сен се взря по-отблизо в екрана.

— Предполагам.

— Предполагаш? Като близнаци са. Но много по-близо от близнаци. Мисля, че той е тя, от друга вселена. Или тя е той… Или са различни версии на една и съща личност.

Сен отново погледна снимката. Устата ѝ се изкриви от антипатия.

— Нее…

— Защо не?

— Нещо не е наред. Няма ли, не знам, например да експлодират, ако се срещнат?

— Не, няма каквато и да е причина това да се случва. Доколкото ми е известно, и аз самият може да съм там някъде.

— В Хакни? В Стоуки? Не знам, Еверет Синг.

Еверет прибави още четири фотографии и ги подреди в кръг. Две жени, двама мъже.

— Тези излизат и влизат най-често; също толкова пъти, колкото Шарлът Вилие и Чарлз Вилие.

— Това ли е името му?

— Да, за мен. Мисля, че тези шестимата работят заедно. Мисля, че това е групата, която стои зад похищението на баща ми.

— Това е много хубаво — каза Сен. Не звучеше убедено. — И?

— И втора фаза. Тя е малко по-сложна. Трябва да надникна вътре.

— О, не, Еверет Синг, не е позволено. Знаят, че си тук, онази елегантна полони е пуснала шарпите си да те търсят навсякъде, а ти смяташ да се появиш на входната врата? Ще те затворят заедно с баща ти по-бързо, отколкото можеш да кажеш „нож“.

— Тази сутрин взех от библиотеката картите и общия план на мястото.

— А, значи това правеше.

След изгонването им от чайната „Суийт Афтън“ Еверет бе проумял студения взор на библиотекарката, този път далеч по-вледенен, отколкото при първото му посещение. Беше израснал в мултикултурната, мултирасова среда на Хакни като дете от смесен брак, така че никога не се беше сблъсквал с предразсъдъците, пред които беше изправен като ветровик. Еверет отиде в архитектурната секция и извика базата от данни с планове. През това време Сен седеше и прелистваше модни списания, като се клатеше със стола и си тананикаше достатъчно шумно, за да привлича вниманието, но не и дотам, че да ги изхвърлят. Той беше фотографирал възможно най-подробно етажните планове и вертикалния разрез на Тайрон Тауър. Огромната готическа кула, забита в сърцето на Блумсбъри, беше само на двайсет години. На З 3очевидно бяха привързани към боговете и фантастичните си водоливници.

Еверет отмести кръга от конспиратори с един замах и извика плановете на сградата. Натрупа ги един върху друг, включи приложението за манипулация на изображения и с негова помощ премахна хартията, за да остави единствено решетката на етажната схематика.

— Бона — каза Сен.

Още няколко трансформации, и Еверет разполагаше с триизмерния модел на Тайрон Тауър. Той прокара пръст през екрана и изгледът се втурна през решетъчните коридори.

— Проблемът е…

— Че това са само красиви картинки — допълни Сен. — Не знаеш какво означават. Онова помещение там може да е мястото, където държат Портала на Айн… Хайзенберг, или мъжката карси.

— Ето защо трябва да видя…

Еверет млъкна стреснато, когато Сен сложи пръст на устните му.

— Шшш, Еверет Синг. Само трябва да видиш… ще отида аз.

— Но ти си…

— Какво, Еверет Синг? — По някакъв начин наклонената ѝ глава, кривата ѝ усмивка и погледът ѝ изпод перчема бяла коса превръщаха думите ѝ в бронебойни куршуми. Беше просто неотразима. — Аз съм ветровик, казваш? — Тя удари по чантата си — или мешката, както я наричаше. — Пратка за мистър Худжамапляс. Извършваме специални доставки… куриерски услуги, документи, човешки органи за болниците… през цялото време. Няма да съм първата от нашите в онази кула там. Някои хора всъщност ни ценят високо. Специална доставка! А, и ще ми трябва подпис.

— Ами ако те хванат?

— Еверет Синг, не ми познават и кътните зъби.

— Трябват ми снимки.

— Трябва ми технологията ти.

Еверет включи телефона си и настрои камерата и блутута. Подаде апарата на Сен. Тя го пое така, сякаш беше живо същество, което може да умре, ако го изпуснеш по невнимание.

Сен окачи камерата на презрамката на чантата си.

— Малко се набива на очи — каза Еверет.