Йен Макдональд - Беглец по равнините

Снимка за теб. След което беше преминала през блутут връзката, за да се появи на екрана на телефона му върху презрамката на гърдите на Сен. Нямаше да преживее второ по-внимателно вглеждане, но като част от фона на шумните, шаващи, отегчени деца щеше да свърши работа. Сен се замота след тях в края на опашката на групата, докато приближаваха униформените мъже от сигурността. И премина, без дори някой да обърне глава към нея. Камерата показа на Еверет жена с подложка за писане и табелка с името, в изключително хубави костюм и обувки. Предположи, че това е екскурзоводът. Ставаше все по-добре и по-добре. Той почака групата да напусне лобито, след което изпрати поредното съобщение на Сен:

Приближи се достатъчно, за да чуваш екскурзовода.

Обиколката беше от последните точно преди Коледа. Екскурзоводката беше също толкова отегчена и разсеяна, колкото децата. Но за Еверет тази жена бе от чисто злато. Това е Камарата на Съвета на световете. Всеки свят изпраща по двайсет съветници. Председателството е на ротационен принцип между членовете на Множеството. Нагоре по този ескалатор. Моля, внимавайте връзките и каишките на обувките ви да не попаднат в ръбовете на стъпалата. На тези етажи са посолствата на Деветте познати свята. По едно посолство на етаж. Моля, не се пускайте от парапета. На този етаж в момента текат ремонтни работи по подготовката за приемането на Посолството на Свят 10. Сен обърна камерата наляво, надясно, а Еверет се зае да щрака, щрака, щрака снимки. Едва не се разсмя радостно на глас. Всичко, тази жена му даваше всичко. Етикираше снимките и ги пускаше в схематичния модел на сградата. Камара на съвета. Посолство на З 2. Посолство на З 4. Посолство на З 5. Залата на специалните пратеници на Множеството — овална яма, запълнена с десет кожени кресла, които се гледаха едно друго през кръглата маса. Вграденото осветление хвърляше сенки по дървения таван. Изглеждаше като декор от филм за Джеймс Бонд.

— А сега ще се качим до порталите — каза екскурзоводът. Еверет забеляза как през туристите премина вълнение. Най-после се случваше нещо! Не просто помещения. Еверет обожаваше помещенията. Баща му беше в такова помещение, някъде из сградата. — На този етаж има двайсет Портала на Айнщайн — каза екскурзоводката, докато водеше групата по един извит коридор. Стъклените прозорци по изпъкналата стена предлагаха изглед към порталните камери. Сен, все така в края на опашката, се погрижи Еверет да получи добра снимка през всеки прозорец веднага след като пресата от любопитни момчета се преместеше на следващия. Операцията тук беше далеч по-добре организирана в сравнение със скалъпената работа в изоставения изпитателен тунел под Канала. Едно-единствено закривено бюро с три седалки, насочени към празен метален пръстен с диаметър четири метра. Това беше всичко. Нищо не можеше да изглежда по-малко като портал към друга вселена. — Извадихте късмет — каза гласът на екскурзовода, едва доловим през бърборенето и подвикванията. — Имаме планиран скок на дванайсети портал.

Сен не се нуждаеше от подканата на Еверет. Тя се промъкна възможно най-близо през палтата и качулките и насочи телефонната камера през прозореца. Еверет видя други глави, на тримата техници, седнали на работните си станции. Порталът се отвори. Мъж в костюм и палто по модата на З 3пристъпи от светлината в стаята. Порталът се затвори. Техниците се ръкуваха с него, провериха паспорта му и му показаха къде да се разпише.

— Това беше планиран скок на наш дипломатически служител, който се завърна от посолството ни на З 7— обясни жената. Звучеше много доволна от себе си, сякаш току-що бе направила страхотен фокус. От нищото във въздуха се бе появил цял човек. — А сега ме последвайте, моля.

Тя поведе групата деца след себе си. Сен се побави, за да заснеме как дипломатът напуска порталната камера, след като формалностите по пристигането му бяха приключили.

Беше ужасен план. Нелеп, невъзможен, безразсъден план. Сен го беше заявила в лицето на Еверет още по време на първото им наблюдение на Тайрон Тауър.

— И какво, откриваш къде държат баща ти, влизаш в сградата, измъкваш го, добирате се до Портал на Айн… Хайзенберг, включваш твоя Инфундибидабиду, прибираш се у дома, вземаш останалите от семейството… докато някой държи портала отворен… и после използваш Инфундименталиста някъде, където Множеството никога няма да ви намери?

— Да — отвърна Еверет.

— Това е най-скапаният план, който съм чувала.