Йен Макдональд - Беглец по равнините

Сен искаше да го разведе из кораба преди претеглянето — втория път през този ден, за който чуваше злокобната дума. Първо му показа помещенията за екипажа — камбуза го знаеш, стаята за инструктаж на капитана я знаеш ; заведе го при собствената му малка каюта — ветровиците я наричаха лати ; помогна му да опъне хамака си и му демонстрира как да го използва, без да се преобръща на пода. Дори го удостои с едно бързо минаване покрай собствената ѝ лати. Еверет остана с впечатлението за козметични флакони, струпани върху всяка свободна повърхност, за разхвърляно бельо (доста оскъдно, както му се стори) и за постери на ръгбисти без ризи. Мостикът: сърцето на кораба. Беше по-малък, отколкото очакваше. Ако целият екипаж заемеше работните си места, щеше да се претъпче. Но изгледът през високия от пода до тавана прозорец бе покоряващ: зимен следобед в Хакни Грейт Порт, въздушни кораби, които се носеха безметежно през пурпурнозлатистата декемврийска линия на хоризонта, облаци пушек и пара, които се надигаха по ръба на света. Еверет почти не обърна внимание на приборите и инструментите за управление на кораба; ръчките, подемните лостове, помпите за баласта, джойстиците, които обслужваха контролните повърхности, компасната кутия, компютърните дисплеи, които грееха зад увеличителните си монокли, банките от монитори за вътрешно наблюдение — за наглеждане на огромното тяло на Евърнес , отвън и отвътре. След това — надолу по стълбище, привеждане надве в тесните обслужващи пространства под товарната палуба, сред акумулаторните батерии; редици и редици от тях, вклинени толкова плътно, че Еверет едва успяваше да се промъкне между тях. Бяха затоплени и бръмчаха, и изпълваха клаустрофобичните теснини с възбуждащия, пикантен мирис на електричество. Евърнес , подобно на всички въздушни кораби от неговия клас, се задвижваше от електричество. На док в Хакни Грейт Порт се презареждаше от пристанищната мрежа, но беше проектиран така, че да може да черпи от всеки наличен източник на електрическа енергия.

— В най-лошия случай можем дори да се вържем за някоя гръмотевична буря — каза Сен. — Малко е опасно обаче. Ако объркаш нещо… — Тя остави изречението недовършено. Изглежда, се почувства неудобно, сякаш бе казала прекалено много.

Еверет опита да пресметне количеството енергия, заредено в плочите на батериите. Тук имаха технология, която беше на десетилетия пред всичко на З 10. Акумулаторните им батерии използваха същите въглеродни нанофибри като покритието на кораба, скелета и подемните клетки. И все пак компютърната им технология — тяхната комптаторна технология — приличаше на нещо, което биха построили хората от викторианската епоха. Различни светове, различна технология.

— Сега отиваме да ти покажа къде е ЦНТ — каза Сен.

— Центърът на тежестта — произнесе Еверет, мислейки на глас. — Разбира се. Товарът и баластът трябва да са разположени равномерно около центъра на тежестта, за да бъде корабът стабилен.

— Умен си ми, а?

— Благодаря — каза Еверет.

Новите му боти тракаха по изплетената от въглерод пътека, деликатна като паяжина. Това беше. Органичност. Корабът бе тяло. Намираше се във вътрешността на нещо живо, в машина кит.

— Кажи ми за мистър Шарки.

— Какво за него? Той е помощник-капитан и отговорник по товарите.

— Искам да кажа, че онези пушки изглеждаха доста добре.

— Нали? Впечатли те, да? Очарова те, а? Голям е чаровник, с южняшкия му джентълменски вид, с маниерите му и с онези ми ти „сър“ и „мадам“, а после ти пуска Стария завет, за да вирнеш крачка и да го оставиш да те почеше по коремчето. Отговорник по товарите, войник на съдбата, авантюрист, джентълмен задника ми. Майлс О’Рахили Лафайет Шарки дори не е истинското му име. И не е никакъв джентълмен. Не е роден джентълмен. Е, казва се Майлс Шарки, проповедник и продавач на Библии. Ръководил е мисионерски пътуващ цирк из цяла Джорджия и Основните щати… оттам идват всички тези приказки за Бога. Веднага щом е успял, си е взел шапката и е обиколил Конфедерацията. Оттам пък идва това О’Рахили Лафайет. Там долу можеш да стигнеш малко по-надалеч, ако си джентълмен. Приказката, която разказва, е, че е застрелял татко си в дуел, защото е ударил майка му на „Пийчтрий“ в Атланта. Е, чини ми се на мен, наистина да е застрелял татко си, но едва ли е било заради старата му майчица. Чини ми се, дъртият да се е натряскал с ментов джулеп и устата му да е започнала да мели. На нашия Шарки не му се нрави някой да изглежда по-умен от него. По целия свят е бил, казва той: инкасатор, търговец на картини, измамник, телохранител, ловец на перли, барман, дипломат. Така разправяше, когато го взехме от Стамбул. Изплака ни някаква завъртяна история, как работил с царистите срещу османлиите и с османлиите срещу царистите, но се оправя добре с товарителниците и може да се спазари с всеки. Беше през и седма; тогава бях дете. Добър е нашият Шарки; обичам го това оми, но много му се иска да го харесват, а понякога… ами това не е особено привлекателно качество.