Йен Макдональд - Беглец по равнините

Нечия ръка се стрелна от мрачния отвор пред един магазин, сграбчи Еверет за ревера и го завлече в някаква уличка, която беше толкова тясна, че раменете му опираха в стените ѝ. Сен тичаше леко и бързо като състезателна хрътка. Предугаждаше всеки завой и всяка издатина, всяка захвърлена щайга и всеки кашон, всяка коварна плодова обелка или хлъзгава опаковка от пържени картофи. Еверет занесе на една портокалова кора и се блъсна в стената. Погледна назад. Холандецът беше зад него, толкова огромен, че изпълваше уличката като буря. Тясното пространство изобщо не го забавяше.

— С мен! — изкрещя Сен, прескочи една щайга и докато Еверет правеше същото, свали купчина кашони, натрупани върху голям контейнер за смет.

Момичето се улови за ръба на контейнера и със засилка връхлетя право през една отворена врата, която Еверет напълно би пропуснал в бързината. Той също се улови за ръба на контейнера и нахлу през вратата. Чували с китайски надписи, щайги със соев сос, палети с юфка. Блокчета сушена риба, масивни, твърди и солидни; златна котка манеки неко, която помахваше с лапичка. Сен не спря и се гмурна още по-нататък през тясна, запарена, вмирисана на мазнина кухня, из която готвачите започнаха да отскачат от работата си, като размахваха сатъри и крещяха. През малък ресторант с тенекиени маси и разлепени по стените всекидневници от цял свят, мъже с шлифери и кожени шапки, чиито наушници висяха надолу, които вдигаха очи от купичките си с юфка. Хлапета. Обратно към юфката. През входната врата и в тълпата.

— Пазете се! — крещеше Сен.

Тълпата пред тях се разделяше. Тя тичаше като подгонен елен, но и физическият тонус на Еверет започваше да се завръща. Свикваше и я настигаше. Беше досами рамото ѝ. Видя как момичето се оглежда за улички и проходи, умни, витиевати начини за бягство.

— Наляво!

Тя прескочи един просяк, който се въргаляше в устието на някаква уличка, затоплен от кухненски отдушник за пара. Само на крачка зад нея, Еверет преодоля брадатия старец с палто, привързано с връв, и се впусна по поредната улица. Все още беше там, холандецът. Сега и той подмина сащисания скитник. За едър мъж се движеше добре.

Право пред тях — плътна тухлена стена.

— Задънена улица — извика Еверет.

Сен се стрелна към стената, удари с ръка лост, после сграбчи Еверет и го издърпа. С шум, сякаш небето се сгромолясва, от тъмнината над тях се спусна стълба.

— Дръж се здраво — прошепна Сен. Холандецът ги настигаше.

— Спипах ли те, негоднице!

Сен изрита една ключалка на стълбата. При звука от дрънченето и трясъка на раздвижен метал над главата му холандецът вдигна очи, след което отскочи назад, когато противотежестта се устреми към земята, а стълбата се стрелна нагоре, изтръгнала Сен и Еверет от лапите му. Еверет видя голямото бяло лице на холандеца под себе си — като луна, паднала на земята, все по-малко, докато противопожарната стълба ги издигаше далеч от него.

— Скачай! — извика Сен и скочи в мрака.

— Но… — Нямаше време за възражения. Еверет се хвърли в неизвестността. Приземи се тежко върху металната галерия, невидима от нивото на улицата, прикрепена към фасадата на сградата, оформяща дясната стена на уличката долу. — Ох!

Беше издраскал колената и ръцете си на металната мрежа. Сен вече се отдалечаваше, толкова бърза и лека, че сякаш летеше покрай стената. Изкачи се по една зигзагообразна стълба, без изобщо да наруши ритъма на стъпките си. Еверет я последва до покрива. Изумлението го накара да спре. Над него, толкова близо, че можеше да се протегне и да ги докосне, бяха търбусите на големите въздушни кораби. Остана така за един продължителен миг, като се извръщаше и четеше имената и девизите, гледаше хералдическите гербове, стилизираните талисмани, драконите и змейовете, ангелите и демоните, кучетата и митологическите създания, които красяха корпусите им.

— Ой! Не се шматкай! Още не сме в безопасност. Идлър винаги изпраща песовете си по двама, защото сами са толкова глупави, че не могат да открият и собствените си задници.

Еверет се откъсна с нежелание от чудото над себе си.

— Ще им свикнеш — каза Сен. Тя забеляза кръвта по ожулените му китки. — Оу, бедничките ти ръчички. Да ги цункам?

Еверет рязко скри ръце под мишниците си.

— Е, такъв ли си? — попита Сен.

— Какъв?

— Хоми палони. Няма проблем, ако си. Познавам доста.

— Както вече казах, харесвам момичета…

— Донякъде. Каза „донякъде“. Да не си биби? Нямам проблеми и ако си биби.