Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Не са звезди, а вселени. Равнини. — Сега бе моментът за взаимно доверие. Сега бе моментът да поеме риск. Капитан Сикссмит беше готова с радост да изхвърли Еверет от кораба си, ако сметнеше, че е шпионин на мистериозния Идлър. Намираше се в собствената си капитанска каюта и хапваше от халвата на баба му. Вече му бе отнела Инфундибулума веднъж. Нищо не ѝ пречеше да го предаде, заедно с Еверет, на Шарлът Вилие. Така че, Еверет Синг, имаш ли доверие на този капитан на въздушен кораб? — Това е карта на мултивселената. Не на Множеството. На Целостта. Всички равнини. Всички паралелни вселени.

Очите на капитан Анастейзия бяха по-широки от всякога.

— Изобразени са комплекси от координати. С помощта на картата… и с помощта на Портала на Хайзенберг… можете да отидете във всяка точка на всяка една вселена. Не просто от портал до портал. Точно така се озовах тук. Не дойдох през вашия Портал на Хайзенберг. Пристигнах на втория етаж на въздушната кула в Садлърс Уелс.

— Сериозно постижение, мистър Синг — каза капитан Анастейзия. — И доста важен предмет за млад мъж на твоята възраст… извинявай, на колко си години — тринайсет, четиринайсет, — че да бъде твое притежание?

— Постижението е на баща ми. Намерил е начин да събере всички координати на едно място и да ги подреди смислено. Ето защо го отвлякоха — защото са смятали, че важният предмет е у него. Заради това ми го е дал; за да отдели информацията от интелекта. Разполагат с човека, но нямат данните. И е бил сигурен, че ще я разгадая. Видях смисъла и използвах информацията, за да дойда да го спася.

Капитан Анастейзия щипна последното парче халва с прецизно движение на палец и показалец. Отхапа изискано от връхчето на кубчето сладост. Очите ѝ се присвиха от удоволствие.

— И как предлагаш да стане?

— Ще открия къде го държат. Ще проникна вътре. И… и…

— Ще импровизираш може би?

— Стигнах дотук.

— Да, стигнал си. Но можеше да направиш живота си… а също и моя… толкова по-прост, като им предадеш това… устройство.

— Инфундибулума.

— Хубаво, сложно за произнасяне название. — Капитан Анастейзия си отхапа за втори път от халвата. — Предай им го. Проста размяна. Ти имаш каквото те искат; те имат каквото ти искаш.

— Не мога — каза Еверет.

— Защо не, мистър Синг?

— Баща ми предупреди да не го давам на никого. Да не го поверявам на никого. — Само за теб, Еверет.

— Аз го взех — каза капитан Анастейзия. — Даде го на мен.

— Вие ми го отнехте. — Еверет се наведе през масата, като задържа погледа ѝ.

— Вие ми го отнехте, мадам . — Капитан Анастейзия изяде последната хапка от последното кубче халва. — Струва ми се, мистър Синг, че няма за какво толкова да благодариш на баща си. Не те е питал дали искаш да участваш във всичко това. Насадил те е. Принудил те е да откриеш сам за какво служи нещото, с което се перчиш наоколо, какво може да върши и кой го иска. Оставил те е да се справяш сам с типовете от Множеството и с шарпите. Изложил те е на опасността. Принудил те е да дойдеш да го спасяваш. Какво друго ти е оставало? Бих постъпила по абсолютно същия начин. Знам какво ти е, мистър Синг. — Тя избърса пръстите си с някаква стара товарителница. — Пространството на моя кораб не е в изобилие. Никакви пасажери, никакви авантаджии. Но това тук беше бона манджари. Добър готвач си, мистър Синг. За мъж. Сен се старае, но продължителността на вниманието ѝ е като на комар. Макхинлит е добър готвач… за машинист. Имам нужда от временен готвач и помощник-матрос. Мистър Шарки ще те въведе в работата, а мистър Макхинлит ще ти покаже онова, което трябва да знаеш, за да не бъдеш убит още при първото разтоварване. Аз? Аз искам на масата си най-добрите хранителни продукти, достъпни за човечеството, два пъти дневно. Обядът е празник с плаваща дата.

— Мога да остана?

— Можеш да работиш. — Капитан Анастейзия почука по дървената стена: — Сен. Изведи го и му намери някакви дрешки като на истински ветровик. — Но Еверет не си тръгваше. Едната вежда на капитана се повдигна: — Да, мистър Синг?

— Компютърът ми, мадам.

Докато подаваше Доктор Квантум на Еверет, тя се усмихна.

Табелата над мрачния малък магазин гласеше: Бона дрешки. Бона : добро, лъскаво, завидно, яко, не е за изпускане, сладко — каза си Еверет. Дрешки : елегантни дрехи. Бански. Издокаран. Облекло, дрехи, снаряжение. Думата беше с еднакви значения и в единия, и в другия Лондон. В двата свята имаха общ корен. В този думата беше част от езика на хората от въздушните кораби: ветровиците. В света на Еверет бе част от ъндърграунд културата, просмукана и на изчезване като вода във варовик, оставила след себе си нови думи. Езикът на ветровиците се заучаваше лесно с неговия почти италиански речник. Само трябваше да се вслушаш във вътрешната му логика.