Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Виждала съм ги. На повечето светове ги има… нали разбираш, ние сме изключение. Заради онова с петрола. Не бих се чувствала в безопасност в някое от тези неща. В смисъл… как изобщо се държат във въздуха?

— Физика.

— Неестествено е.

— Повечето неща в човешкия свят са неестествени. Това го прави човешки. Ще ти кажа обаче какво е естествено: некачествена зъболекарска помощ, умирането от най-незначителната инфекция. Ето кое е естествено.

— Уу, я виж ти! — каза Сен. Очите ѝ се бяха разширили по време на високопарната реч на Еверет.

— Съжалявам, но се вбесявам, когато хората започват да спорят, че ако нещо е естествено, значи е правилно. Природата иска да ни убие. Науката ни спасява. Науката кара самолетите да летят и издига този кораб в небето.

— Добре де. Както кажеш. Науката е бона. Но все тая, не харесвам онези неща с крила. Влизаш вътре, изстрелваш се нагоре и се врътваш около света, връщаш се, слизаш, качва се някой друг. Това не е дом. Не е…

Еверет забеляза как Сен преглътна думата „семейство“ и усети, че тя е наясно, че той е разбрал. Момичето придоби засрамен и ядосан вид. Сетне лицето ѝ от студено стана прояснено, от твърдо — любопитно.

— Ей, Еверет Синг, сега гостуваш на моя кораб. Разкажи ми за твоето семейство. Да играем честно. Първо обаче… — Тя блъсна празната чиния към него. — Има ли още от тези яйца?

— Мога да сготвя пак. — Докато изричаше тези думи, идеята се беше появила, голяма и цялостна, и добре оформена, гениална. — Но предпочитам вместо това да приготвя нещо друго. За теб… и за капитана. Твоята майка.

— Нека изясним нещо. Множеството е отвлякло баща ти и го е довело в нашата вселена. — Капитан Анастейзия си взе парченце суджи халва от чинията. Докато бе издирвал продукти за пържените яйца на Сен, Еверет беше забелязал финия грис, розовата вода и всички останали необходими съставки, складирани из инфундибуларните ниши на шкафовете в кухнята. Тутакси бе забравил за тях — до момента, когато Сен бе изпаднала във възторг от готварските му умения. Ето как можеше да бъде полезен с нещо, а не да е просто свръхбагаж на борда на Евърнес . Пътят до сърцето минава през стомаха. Всички онези вечери, посветени на кулинарията, в крайна сметка щяха да се окажат полезни. Ако превъзнасяха някакви си яйца, беше време да опитат от добрата стара пенджабска кухня. Баба Аджит имаше обичая да отбелязва всеки незначителен семеен празник със сладки неща, от които на човек можеха да му изпопадат зъбите. А грисът, розовата вода и захарта говореха на Еверет едно. Халва. Той проследи как капитан Анастейзия отхапва възпитано от сладкото кубче грис. — И след като вече си в нашата вселена, какъв е планът ти за действие?

— Да го намеря. Да го спася.

Анастейзия Сикссмит можеше да доминира във всеки един разговор само с очи. Гледаха право в Еверет и бяха разширени невярващо. Формулирано по този начин, наистина му звучеше като най-глупавата идея, която може да хрумне на човек с неговите дарби и коефициент на интелигентност.

— И сам се справих някак дотук, нали?

Капитан Анастейзия довърши парченцето халва. Тя погледна алчно към последното останало.

— Защо му е на Множеството да отвлича баща ти?

— Той е учен. Физик. Квантов физик. Работил е по проекта за изграждането на Портала на Хайзенберг… Портала на Айнщайн, както го наричате вие.

— Не съм особено добре запозната с темата, но си имаме наш собствен Портал на… както там предпочиташ да го наричаш, на Хайзенберг или Айнщайн, и учени, които работят по него. Не го приемай като неуважение към баща ти, но изглеждат поне толкова добри, колкото него, вероятно и по-добри. Още дори не съм била родена, когато са отворили портала към З 2, и разполагаме с няколко десетилетия преднина пред вас. Не ме убеждаваш с нищо, мистър Синг. Опитай отново. Може би това ще опресни паметта ти? — Тя извади Доктор Квантум от чекмеджето на компактното бюро, което се прибираше в стената, и сетне замръзна с широко отворени очи. Вдигна пръст към устните си, след което стовари юмрук върху дървената преграда до себе си: — Сен! Престани да подслушваш поверителни разговори. — Стаята за инструктаж на капитана беше също толкова спретната и функционална, колкото корабната кухня. Дървените плоскости се сгъваха и разгъваха, за да образуват писалища, столове, килери и поставки. Лампите се прибираха, изваждаха и завъртаха на акордеонни рамена с панти. Еверет не виждаше легло или място, където можеше да се крие тоалетната. Може би когато бюрото се вдигнеше в стената, на мястото му се появяваше койка. Всичко бе безупречно чисто и подредено. Малката каюта миришеше на сандалово дърво и нафталин. Капитан Сикссмит обърна таблета с екрана му към себе си. Движението напомни на Еверет за начина, по който Сен бе обърнала картата таро „Евърнес“ във влака по пътя им към Хакни. По някакъв начин бе успяла да отвори Инфундибулума. Северното сияние на мултивселената грееше по екрана на компютъра. — Любопитна сврака е дъщеря ми, винаги се оглежда за нещо жужи, все си намира нещо ярко и лъскаво и го донася в гнездото. В каютата ѝ не можеш да се разминеш от лъскави неща. Плюс плакатите на ръгбисти. А това тук е точно от лъскавите работи, които биха привлекли вниманието ѝ, но не мисля, че би го донесъл дотук от друга вселена само заради светлинното шоу. Какви са тези неща? Звезди?