Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Именно, пробий го с лапа — каза един глас с най-разлетия глазгоуски акцент, който Еверет бе чувал. — Крадлив идлърски разбойнико.

Еверет се обърна и зърна нечия фигура. Оранжев гащеризон. Кавалерийска куртка. Лице: кафяво като собственото му. Предмети в ръцете на фигурата, насочени към него. Еверет чу слаб, кашлящ звук и нещо го удари право в лицето, нещо голямо, тъмно и тежко, и все пак меко като чорап, напълнен с кайма. Той се просна на пътеката.

Просна се и изгуби съзнание.

Жената го гледаше отгоре. Носеше мъжко — на мъж в този свят — палто, дълго до глезените, с изискано пристегната талия, ревери, бродирани с флорални мотиви от златисти нишки. Бяла риза с висока яка, кавалерийски бричове от светла кожа, напъхани в ботуши с множество катарами и каишки. Отначало на Еверет му се стори, че жената е плешива, но после видя, че косата ѝ е подстригана на няколко милиметра от скалпа. Лявото ѝ ухо беше продупчено от пиърсинги от горе до долу. Имаше пръстен на всеки пръст, включително и на двата палеца. Около двете китки — сребърни гривни. Кожата ѝ бе с най-тъмния цвят, а очите ѝ — по-големи от всеки други, които Еверет бе виждал, но не изглеждаха меки и доверчиви. Бяха широко отворени за всичко на този свят; не пропускаха нищо; виждаха и преценяваха всичко. Гледаха Еверет с презрение и почуда.

— Какво си имаме тук?

Еверет опита да се изправи в седнало положение. Отпусна се безволно на палубата. Всичко го болеше, чак до костите. Усещаше главата си така, все едно някой беше направил забивка с мозъка му във вътрешността на черепа. От доста високо. Застана с мъка на лакти. Едва фокусира Оранжевия Гащеризон, кацнал в горната част на стълбищния пасаж, прибрал колене към гърдите си.

— Ти ме застреля! В лицето!

— И пак бих го направил. — Акцентът бе изцяло глазгоуски; лицето — изцяло пенджабско.

Предметът, оставен на коленете на мъжа, приличаше на оръжие, което можеше да бъде открито във всеки град и във всяка култура.

— Значи Идлър вече изпраща деца да му вършат мръсната работа, а?

Еверет се претърколи болезнено, за да потърси източника на новия, американски глас. Бял мъж, синеок, с изсечено лице, с брада като Чичо Сам, която го правеше по-възрастен. Раирани панталони, жилетка от брокат върху риза, която бе закопчана с вратовръзка. Носеше дълъг шлифер с полунаметка. На главата му имаше широкопола шапка, в чиято лента закачливо бе забодено перо.

— Какво? Кой?

— Как се казваш, синко? — обади се жената. Двамата мъже, изглежда, изпитваха уважение към нея.

— Еверет — изпъшка Еверет. — Еверет Синг. А коя, по дяволите, си ти?

Широките очи на жената се разшириха още повече при тази дързост.

— Аз съм, по дяволите , Анастейзия Сикссмит и съм, по дяволите , господар и командир на този въздушен кораб, който се опитваше да саботираш.

— Не, чакайте, чакайте, чакайте, чакайте… не съм… не съм се опитвал да саботирам…

— Така ли било? Какво е това тогава? — Господарят командир му показа Доктор Квантум. — Някакъв вид експлозив, ако ми позволиш дързостта да предположа? Направен така, че да се пъхне под кондензаторите, за да не го забележи никой. — Тя му показа и смартфона: — И не ми казвай, че това не е дистанционното управление. — После прокара пръст през екрана. — Уу. Бона. Кажи ми следното: Как така Идлър е доверил целия този лъскав тек на идиот като теб? — Тя махна с ръка на всеки възможен отговор, който Еверет би могъл да ѝ даде. — Не, не се и опитвай. Няма да се навърташ достатъчно дълго наоколо, за да ме заинтересува. Мистър Шарки, мистър Макхинлит, неочакваният ни гост си тръгва още сега.

Индошотландецът се разгъна от наблюдателната си позиция и сграбчи дясното рамо на Еверет. Високият американец го улови за лявото. Изправиха грубо Еверет на крака.

— Сбогом, мистър Синг — каза капитан Анастейзия. — А, и след като няма да се нуждаете от тези, ще бъде срамота да ги прахосваме. — Тя подхвърли смартфона и Доктор Квантум в ръце и ги прибра на сигурно място в полите на палтото си.

— Не, недейте! — Еверет риташе с пръстите на краката си палубата, докато двамата мъже го влачеха по металната мрежа. Бореше се, но бяха големи и силни. Той пък беше извън строя. Беше сам. Завлякоха го до отворения шлюз и го тикнаха към откритото пространство през ръба. Еверет погледна през десетте метра, които го деляха от твърдата метална повърхност на товарния док. — Не можете да постъпите така!

— Според мен ще откриеш, че мога да правя каквото си пожелая на своя собствен кораб — каза капитан Сикссмит. — Или не разбра добре смисъла в онова „господар и командир“? Джентълмени…