Йен Макдональд - Беглец по равнините

Остъргването на вилица по тигана го накара отново да осъзнае къде е. Сен плъзна чинията с яйца през тясната маса. Бяха сиви. От вгуменената бъркана каша изтичаше прозрачна течност.

— Винаги ли готвиш ти? — попита Еверет.

— Само за специални случаи. Обикновено се занимава Макхинлит. Него никак не го бива.

Еверет направи физиономия.

— Имам идея. Какво ще кажеш аз да ти сготвя закуска?

— Никой оми не може да готви — обяви Сен. — Противоестествено е.

— Не и на моя свят.

— Ами, ако смяташ, че ще можеш…

— После ще ми благодариш.

Кухнята беше толкова малка, че се наложи да се разминат плътно покрай масата. Еверет отново долови мускусния, чуждоземен парфюм на Сен. Защо трябваше да мирише така? Землисто, на животно. Не беше правилно.

— Урок номер едно. — Еверет спаси тигана от съдомиялната. — Никога не мий тигана. Така се унищожава естественият маслен слой, който предотвратява залепването. Сол и хартиена кърпа. — Той изтърка малката работна повърхност с помощта на няколко салфетки. — Е, майка ти.

— Осиновена.

— Осиновила.

— Какво?

— Ти си осиновената. Тя е осиновителката. Осиновила.

— Ей! Продължавай да готвиш, беглецо по равнини. Аз ще приказвам. Ти дори не можеш да говориш бона палари.

Еверет прерови всички шкафове. Хитро изработените стелажи и отделения се разгъваха едни от други. Всичко беше компактно и пестеше място като в туристическа каравана. Имаше пакети и буркани с етикети от Египет, Палестина, Мароко, на арабски, кирилица и азбуки, които наподобяваха хинди, но се различаваха от всяко индийско писмо, което Еверет някога бе виждал. Пакетите почти не бяха използвани, доста от тях — неотваряни. Еверет подуши тенекиена кутия с испански опушен червен пипер.

— Майка ти, капитанът — намекна той, като изваждаше яйца от хладилника. — Яйцата на стайна температура, между другото. Винаги.

— Принудена е била да ме вземе. Заради амрия.

— Заради какво?

— Амрия. Като обещание, но не го даваш ти. Някой ти го дава. Като нещо, което винаги ще дължиш някому и което вероятно никога няма да получат, но пък може би някой ден ще се случи.

— Осиновила те е заради тази… тази амрия? — Само толкова масло в тигана, колкото да се омазни. И после леко разбитите яйца. — А родителите ти… те са… какво се е случило?

Сен се взря през прозореца. Очите ѝ бяха безизразни като лед.

— Виждаш ли го онзи? Това е Лейди Констанца . Сладка работа е този кораб. Виждаш ли герба на носа? Лъвове и еднорози, и всичките му глупости? Означава, че е Кралски пощенски линеен кораб. Специално упълномощен от Правителството на Негово Величество за превоз на пощата на Негово Величество. Ето какво иска Ани, този герб на челото. Бонару работа. Снабдиш ли се с такова, си готов.

Еверет обърна бърканите яйца в една чиния. Поръси леко с червен пипер и ги плъзна към Сен.

— Моите никога нямат такъв цвят. — Тя гребна цяла лъжица. Изражението на екстаз върху лицето ѝ бе толкова очебийно, че Еверет едва не се разсмя. Ето нещо, което беше научил за Сен за краткото им познанство: позволяваше на чувствата си да засияват пред очите на всички, за добро или лошо. — О, Еверет Синг, страхотни са… Как го направи?

— Без мляко. Млякото ги прави жилави. Свали ги от огъня точно когато са на път да се изпържат добре и ги остави да се сготвят на собствена температура. И за завършек малко испански пушен червен пипер. — Еверет се нахрани направо от тигана, приведен над грила на печката. Тясната кухненска масичка щеше да го постави почти чело в чело със Сен. — Ани… това е капитанът?

— Ти не я наричаш така. Само аз я наричам така — каза Сен. Безизразните като лед очи отново бяха пълни с гняв. В един момент лед, в следващия слънце, в по-следващия буря.

— А как да я наричам?

— Наричай я мадам.

— Е, ако Лейди Констанца превозва поща, вие какво превозвате?

— Машинни части от Лайпциг; бъбреци от Прага; аспержи от Данциг; дантела от Хага; стъклария от Осло и бижута от Танжер; водка от Москва и коприна от Алжир. Имаме сиатълски електрически схеми и ерусалимски конфитюр; имаме скъпоценни камъни от Джакарта и диаманти от „Де Беерс“. А, и порнография от Нипон, от която ще ти се насълзят очите, Еверет Синг. Ако ходи или говори, или пълзи, или се изхожда, или издава звуци, или ако е, да кажем, наистина, наистина лъскаво, сме го превозвали. Била съм навсякъде, Еверет Синг. Обиколила съм целия кръгъл свят.

— При нас товарите се превозват от самолети, но нищо като това тук.