Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Пипваш ме — умираш! — изплю Сен.

— „А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ — издекламира внезапно нечий глас с провлачения акцент на проповедник от южните американски щати.

Гърлен Мъж се извърна наполовина. Зад него стоеше Шарки, достатъчно близо, че дъхът му да раздвижи космите по гърба на другия. Еверет не можеше да проумее начина, по който Шарки се бе озовал там, ала американецът направи крачка назад и разгърна пешовете на дългия си шлифер с полунаметка. Светлината се отрази в скрития метал из тайните джобове в подплатата. Ръцете на Шарки се движеха по-бързо от мисълта. Във всеки от юмруците му се появи по една рязана пушка с дръжка от слонова кост. Той даде знак с една от пушките на Гърлен Мъж да отстъпи встрани. Гърлен Мъж погледна към собственото си оръжие. Шарки цъкна разочаровано с език:

— „Истина ви казвам, безумният не се наслаждава от благоразумието.“ — Той вдигна пушките и се прицели в главата на Гърлен Мъж. Гърлен Мъж отстъпи от пътя към портата.

Сен и Еверет слязоха с дрънчене по стъпалата, за да се присъединят към Шарки.

— Сега, сър. Пушкалото ви. Освободете се от него. Оставете го на стъпалото. — Гърлен Мъж позволи на оръжието си да увисне на скобата на спусъка. Наведе се бавно, без и за миг да отделя очи от Шарки и двете му пушки с дръжки от слонова кост, и остави пистолета на металното стъпало. — И отстъпете, сър. — Шарки завъртя едната пушка и се прицели в холандеца горе. Другата пушка не изпусна от мушката си лицето на Гърлен Мъж. — Мис Сен, ако обичате.

Сен прибяга и вдигна грозния черен пистолет. Еверет забеляза, че тя изглежда уверено с оръжието в ръка. Момичето разкопча куртката си, дотогава увита плътно в нея заради декемврийския студ, пъхна вътре оръжието и отново я закопча.

— Благодаря ви, джентълмени — извика Шарки. — Бизнесът ни с вас приключи. Желая всичко най-хубаво и на двама ви. — Той докосна периферията на шапката си с върха на пушката.

— Ще те спипаме, теб, засукания ти цигуларски акцент и библейските ти цитати. Капитанът ти ни е задължен. Ти си ни задължен.

— „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка“ — обяви Шарки. Но задържа пушките отпуснати на всяко от рамената си, докато всички не достигнаха края на пътя. Когато тълпата започна да се сгъстява, Шарки пъхна пушките обратно в подплатата на шлифера си.

— Постоянно ли се разхождаш с две пушки в палтото? — попита Еверет. Досега бе успял да се промъкне без билет на въздушен кораб; да премине през Портал на Хайзенберг; да открие някак пътя си в един странен, паралелен Лондон; да убегне на Шарлът Вилие и нейните биячи; но това беше най-якото нещо, което досега беше виждал.

— Непрекъснато, сър. „Изкупвайте благовремието, защото дните са лоши.“ „Пазете се всеки от своя приятел и не вярвайте на нито един брат! Понеже всеки измества брат си и всеки приятел обикаля и клевети.“ „Защото непременно ще те избавя; и няма да паднеш от нож, но животът ти ще ти бъде за корист, понеже си уповавал на Мене“, казва Господ.

— Цялата Библия ли знаеш наизуст? — попита Еверет.

— До последната дума — прекъсна ги Сен. — Най-добре Стария завет. И звучи по-хубаво.

— „Твоето слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми — цитира Шарки. — Вие, които треперите от словото на Господа, слушайте словото Му.“ Псалм 119, стих 105, и Исая 66, стих 5. Не бяхме представени официално един на друг, сър. Предишната ни среща премина малко напрегнато. Казвам се Майлс О’Рахили Лафайет Шарки, гражданин на Конфедерираните американски щати; отговорник по товарите, войник на съдбата, авантюрист, джентълмен: Атланта е моят дом, а раят — очакванията ми за бъдещето. — Той свали шапката си със замах. Косата му бе дълга и посребрена, макар че според Еверет мъжът бе в трийсетте си години. Момчето взе твърдо предложената му ръка.

— Еверет Синг, сър. — Маниерът на изразяване на Шарки беше заразителен: — Вратар, математик, пътешественик, беглец по равнините.

Едната вежда на Майлс О’Рахили Лафайет Шарки се повдигна на около милиметър. Той се поклони.

— За мен е чест, сър.

Еверет висеше на въжето и се изкачваше през вътрешните органи на Евърнес . Под него беше товарният отсек, където Шарки провеждаше с един хамалин внимателни преговори по предаването на контейнери, които трябваше да се експедират за Санкт Петербург. Над него — подобни на облаци, бяха редиците от газови клетки и Сен, на един човешки бой разстояние от главата му, уловена за въже с лекотата и грацията на ангел. Тя му се усмихна широко. Мисленето в три измерения беше лесно — на него му се налагаше да мисли в седем измерения, за да побере в Инфундибулума случайните адреси на Теджендра за Портала на Хайзенберг. Живеенето в три измерения — на практика във вътрешността на по-голям, кух обект — не беше чак толкова лесно. Но започваше да свиква, да заучава точния момент и ориентацията, да мисли, че най-късото разстояние между две точки обикновено е през , не покрай. Представяше си го като опазване на голова линия с размерите на презокеански лайнер. Сен се залюля през централната пътека и скочи леко върху мрежата. Еверет я следваше плътно.