Йен Макдональд - Беглец по равнините

Равнините З 2, З 3, З 4и З 5са основателите на Множеството. Настоящото членство е с численост от девет свята.

— Изданието ви е остаряло — прошепна Еверет. — Вече са десет.

Всеки членуващ свят поема Първенство на ротационен принцип и за периода на това Първенство Централният президиум се разполага в Главния щаб на Множеството в съответния свят на Първенеца. Земята — или З 3съгласно Официалната номенклатура в Целостта — разполага своя щаб в Тайрон Тауър, Клийвланд Стрийт, Блумсбъри, Лондон.

Еверет заби пръст надолу, докато не стигна до снимката на Тайрон Тауър — заострена сграда от контрафорси, тесни двойни прозорци, кулички и митологични създания, които надминаваха в своята готика дори бароковия небостъргач, който Еверет бе зърнал от пристанището в небето.

— Ето къде го държите — изсъска той. — Сигурен съм, сигурен. Не може да бъде на друго място.

— Млади господине?

Еверет вдигна очи, стреснат и гузен, че някой е подслушал гнева му. Жената от бюрото на разпоредителя се бе навела над него. Светлината за четене огряваше лицето ѝ отдолу и хвърляше зловещи сенки по него.

— Исках да ви уведомя, че затваряме след десет минути. Минути. Десет.

Еверет не бе забелязал кога се е включила светлината на бюрото му. Беше се увлякъл прекалено силно от книгите, че да забележи как небето се е смрачило зад стъкления свод на покрива, а читатели, изследователи и ексцентрици един по един бяха напуснали дългата зала на Справочната секция. Всичко важно рано или късно се озовава в книгите , беше казал веднъж Теджендра. Махни това от Интернет и ще ти останат само мненията.

Но: десет минути! Лондонският телефонен указател на фирмените абонати се простираше на седем тома. Заложни къщи, изкупвачи на злато и оценители на ценни метали. Можеше и да е станало прекалено късно; нямаше представа кога свършва работното време в този Лондон. Повечето абонати бяха просто име, адрес и телефонен номер. Някои бяха оградени и имаха по ред-два описание. Авансови кредити. Ниски лихви. Изкупуване на злато и скъпоценности. Конкурентни цени. Попадна на един и на половин страница. Броите си стотинките? Не можете да изкарате до заплата? Незабавно изкупуване. Без наказателни такси при ранно изплащане. Финансови услуги „Невин“. Работим до късно…

— Четвъртък! — стисна триумфално юмрук Еверет.

Записа си бързо адреса. Мина покрай лавиците, докато не стигна при „Карти и картография“, намери Резюме на всички улици от Хенсън-Дженсън за Лондон, издири адреса и извади Доктор Квантум. В меко осветената библиотека от дърво и кожа компютърът изглеждаше като извънземен космически кораб. Не му се нравеше идеята да изразходва батерията, преди да е проучил как може да я презареди. Направи снимка. Щракването на камерата му се стори по-шумно от книга, паднала от най-високия рафт. Добросъвестна Жена вдигна поглед, намръщи се, насочи по-внимателно очи към Доктор Квантум. Тя бе единственият останал читател в дългото, смълчано помещение. Една последна справка от Енциклопедия Британия: Напрежението на електрическото захранване във Великобритания е 110 волта на честота 60 херца. Резултат. Не по-различно от това в САЩ в родния му свят. На бюрата за четене имаше контакти с по две клеми и Еверет вече беше преценил, че ще му трябват не повече от десет минути работа с комбинирания инструмент, за да промени дизайна на адаптера, с който разполагаше.

— Благодаря! — подхвърли небрежно на библиотекарката, докато излизаше.

Навън улиците бяха тъмни и студени. Нощният въздух жълтееше от смога. Минувачите вдигаха яки и връзваха шаловете си. Еверет потрепери. Не би отказал някое от тези топли палта. Може би когато се сдобиеше с пари. Не, ще ти трябва всяко пени. С малко упражнения щеше да се стопли. И най-добре да побърза — разстоянието не беше малко.

Финансови услуги „Невин“ се представляваше от съдържателя на заложната къща — Невин. Витрината на Ламбик Лейн беше фалшива фасада, изработена така, че да придава на фирмата повече грандиозен, отколкото съмнителен вид, какъвто всъщност беше случаят. Главният офис на Финансови услуги „Невин“ се намираше надолу по една мръсна уличка, осветена само от три неонови кръга — зелен, син и червен, — които пращяха и изпускаха тлъсти сини искри на паважа. Символът на лихваря беше същият като във всяка друга вселена. Витрината тук бе наслоена с години нечистотия. Редиците и редици от стелажи и рафтове с натрупани заложени вещи превръщаха почистването на вътрешната страна на стъклото в невъзможна задача. Еверет беше чувал за съдържатели на заложни къщи — имаше един дори в Стоуки, близо до Стамфорд Хил, но нито той, нито някой негов познат го бяха виждали. Оказваше се, че за да види такъв с очите си, трябва да посети паралелна вселена. Знаеше как действат — оставяш в залог ценна вещ и ако не изплатиш обратно заема плюс малка такса, съдържателят прибираше заложеното и го продаваше. Тук бяха вещите, които никой така и не си бе потърсил обратно. Устройства, които приличаха на радиа или на онези наистина стари марки „Сони“, на които се пускаха аудиокасети, с навития около тях кабел на слушалките. Неща като пишещи машини с малки кинескопи на мястото, където трябваше да се намира валякът, оборудвани с увеличителни лупи на шарнирна връзка. Медали, забодени на картонени листове. Скъпоценности: пръстени, огърлици, брошки от слонова кост и статуетки от черен кехлибар. Детски кукли. Декоративни лампи. Предмети, които изглеждаха като антикварна рядкост дори и за ограничените схващания на Еверет за този свят. Колекции от марки. Стари плочи. Малка емайлирана кутийка с рисунка на въздушен кораб, заобиколен от знамената на Британия и думите в златно: Фина марка: захаросани ментолови. Еверет стреснато установи, че между изоставените предмети го гледат две очи. Невин-Съдържателят-на-Заложна-Къща.