Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Стиймпънк. Яко! — възкликна Еверет, достатъчно високо, че да си заслужи укорителния поглед на добросъвестна жена със сериозни очила.

Не, нищо подобно на стиймпънк. Не сега. Постстиймпънк. Електропънк. В нервните окончания на този Лондон пулсираше електричество, из всеки град на този свят, както вените на градовете в света на Еверет бяха задръстени от петрол. Въглища, разбира се — още усещаше как изпаренията им драскат по гърлото му, — но със сигурност и ядрена енергия. Хидро–, вятърна енергия, всичко, което можеше да генерира електричество.

Еверет прокара пръст по гърбовете на томовете. … Ементал… Електричество. Той огледа алчно отпратките. Генериране на електричество. През 1789 г. Хенри Кавендиш изследва взаимовръзката между електрическия заряд и магнетизма и през 1790 г. конструира Магнитната въртяща се производствена машина, прототип на ръчно задвижван генератор. Прославената догадка на Кавендиш — че същото устройство, но при обратна ротация, би функционирало като двигател — му хрумва след знаменития му сън, в който ангелът на мълниите върти оста на Нютоновата вселена. Първата комерсиална електростанция е „Боудънс Мил“, построена в Манчестър през 1799 г., където един задвижван от водно колело генератор захранва шестнайсет електрически тъкачни стана…

Еверет отскочи така, сякаш страницата го беше зашлевила. Въображението му не спираше да се върти, да преобръща исторически факти и възможности отново и отново. Електрически двигатели, изобретени преди парната машина. Въпросният Хенри Кавендиш не беше постигнал нищо чак толкова забележително във вселената на Еверет. В тази обаче беше създал задвижвана от електричество Джорджианска епоха. Еверет прочете набързо останалото от статията: Разработването на тяговия електродвигател от сър Майкъл Фарадей през 1819 г… Електропроводи за променлив ток… първата изцяло електрифицирана правотокова железница от Лондон до Оксфорд през 1830 г…

На този свят епохата на парата не се беше състояла. Епохата на електричеството бе започнала през осемнайсети век. Въглищата бяха създавали парата за генерирането на електричество, но бяха минали без влакове, коли или чудновати, задвижвани от пара автобуси. Без течни горива. Всичко — задвижвано от електричество. В мислите на Еверет се появи идея, надигна се и зае целия хоризонт като цунами. Обратно към лавиците. Томовете от Южния полюс до Тенеси, от първороден грях до Порт Харкорт. Откри Космически изследвания . Прокара пръст по кратката статия. Тази Земя не бе изпращала хора на Луната, роувъри на Марс, роботи на спътниците на Юпитер и Сатурн или сонди, лутащи се из Слънчевата система, поели на пътешествия с продължителност от милион години до други звезди. Така и не се бяха откъснали от земната орбита.

— Не, насочили сте силите си в изследвания на друго, нали?

Еверет отвори друг том. Паралелни вселени. Физическото съществуване на мултивселената е извлечено от „Принципите на мултивалентността“ (1889) на Едуин Бел Колинс. Еверет отгърна страница. Порталът на Айнщайн е изведен теоретично през 1912 г. от немския квантов физик Алберт Айнщайн… В тази вселена Айнщайн беше квантов теоретик. Вместо това един американец го беше изпреварил с двайсет и шест години в теория, която доста напомняше на версия на специалната теория на относителността. На Айнщайн от вселената на Еверет това едва ли би се харесало. Приживе физикът бе определил квантовата теория като призрачна . Момчето прескочи нататък. През 1978 г. е осъществен контакт с Равнина З 2…

Еверет затвори енциклопедията. Сърцето му препускаше. Бяха отворили Портала на Хайзенберг към мултивселената трийсет и три години преди неговия свят. И всеки го знаеше. Беше написано в енциклопедията на рафта в библиотеката. Още нещо. Едно последно кюлче важна информация за този свят, преди да остави настрана книгите и да се насочи към купчината телефонни указатели — основната причина да дойде в библиотеката. Дори се намираше в същия том. Той прокара пръст надолу по списъка от статии.

Множество на познатите светове.

Множеството на познатите светове е междувселенска надзорна организация, която се грижи за развитието, изграждането, лицензирането и употребата на междуравнинното транзитно устройство, известно като Портал на Айнщайн. Освен това улеснява сътрудничеството между членовете на равнините в областите на междувселенските юридическо право, сигурност, търговия, развитие, политическите и дипломатическите представителства, изследванията и разширяването…