Йен Макдональд - Беглец по равнините

Въздухът миришеше. На пара, пушек, химикали. Лепнеше в гърлото му. Вкусът на устните и по езика му беше маслен, мръсен, мазен. Представи си как полепва по белите му дробове, дъх след дъх. Еверет вече бе вкусвал и помирисвал такъв въздух, в Делхи, през един мъглив януарски ден, когато Теджендра го бе взел със себе си, за да посетят пенджабските си роднини — смог от въглеводороди. Имаше различен привкус от този на отработените газове на пет милиона „Марути“ и моторизирани рикши. Беше адски, парлив, серен привкус. Пушек от въглища.

На ъгъла стоеше нещо, което Еверет разпозна. Телефонна кабинка. Не беше кутия от червен метал и стъкло, каквито дори по негово време вече бяха на изчезване от улиците; тази кабинка беше орнаментиран балон с игриво заострен шпил на върха, с декоративни листа от ковано желязо, с органични, красиво изработени букви. Във вътрешността ѝ имаше метална клавиатура, чиито месингови бутони бяха излъскани от години натискане с пръсти. Имаше още слушалки и екран с размерите на кибритена кутия. Еверет откри едно квадратно увеличително стъкло, монтирано на подвижно рамо, и го дръпна над екрана. Появиха се букви, бели на зелен фон: Британски кралски телекомуникационни съобщения. Моля, изберете услуга. Обаждане/Интермрежа. Нямаше мишка или тъчпад. В долната част на клавиатурата имаше малка месингова топка.

— Готина ОС — промърмори Еверет. Той маневрира курсора над думата Интермрежа. Допусна, че е еквивалентът на онлайн. Направи. Еверет кимна. Толкова по-осмислено от обикновеното Въведи . Той натисна бутона. Докато го правеше, забеляза горната редица от клавиши на клавиатурата. Поредността не беше QWERTY. Буквите бяха PYFGC. — О, еха. Клавиатурна подредба по стандарта „Дворак“.

Появи се нов текст, бяло на зелен фон: Моля, пуснете монета от един шилинг или използвайте карта за разплащане на Британски кралски телекомуникационни услуги. Надеждата, че може да се окаже безплатно, беше прекалена.

— Добре тогава. Към библиотеката.

И точно затова в крайна сметка се бе спрял при таксиметровите шофьори на сергията за чай. Три преки надолу по Кингсуей. Завий наляво. Още веднъж наляво. Грейт Ръсел Стрийт. Голямо стълбище. Библиотеката беше построена като старогръцки храм. Еверет опита да си припомни какво имаше на мястото ѝ в неговия Лондон, но улиците бяха разположени по различен начин и не беше сигурен къде точно се намира. Може би просто магазини. Нищо чак толкова великолепно като библиотеката „Сър Джон Слоун“. Колоните, които поддържаха големия триъгълен портал, бяха каменни жени в мраморни роби. Имаше название за жени, които поддържат покрива, спомни си Еверет. Кариатиди. Всяка кариатида държеше отворена книга. Заглавията на книгите бяха издялани в каменните корици. Точни науки. Право. Драма. Медицина, теология, риторика. Еверет се втурна нагоре по стълбите между погледите на кариатидите. Вътрешността на библиотеката беше също толкова огромна и сплашваща, колкото и отвън. Пътят до униформения разпоредител зад високото бюро в центъра на мраморното фоайе му се стори дълъг цели километри. Шапката на мъжа беше доста претенциозна.

— Справочен отдел, моля.

— Крило „Нюет“ — каза разпоредителят. — Направо през периодичен печат. Никаква храна или напитки. Затваряме точно в пет.

Крилото „Нюет“ беше обширна зала под стъклен полуцилиндричен свод. Слънцето се изсипваше върху главите на читателите, сведени над бюрата. От двете страни на помещението имаше дълги лавици. Докато Еверет подминаваше, лицата се вдигаха и мръщеха. Хлапе в справочната библиотека. Той беше виждал странни хора, които прекарват дните си в библиотеките, заети в изследване на генеалогии и исторически събития, поели на пътешествия из миналото, които никога нямаше да свършат, защото с това щеше да изчезне и смисълът на живота им. И в тази вселена не беше по-различно. Библиотеките ти дават власт , обичаше да казва Теджендра.

— Извинете.

Жената на бюрото погледна нагоре с широко отворени очи. Едва ли можеше да изглежда по-шокирана, дори Еверет да беше стрелял с пистолет до главата ѝ.

— Търся телефонния указател.

Тя вдигна костелив пръст и посочи. Еверет се обърна, за да тръгне накъдето му сочеха, и видя, че всички бледи лица на читателите гледат към него. И тогава — едва тогава — го осъзна. От идването си в този свят не бе забелязал нито едно не бяло лице.

По пътя му до лавицата вниманието на Еверет беше привлечено от спретнатите еднакви гръбнаци на енциклопедията. Енциклопедия Британия . На страниците ѝ можеше да провери всички си теории и предчувствия, всички странности на този свят. Щеше да отнеме само секунда. Щеше да провери за номера по-късно. Време беше да задоволи любопитството си. Том 22. Оахака до Оригами. Той отнесе тежкия том до бюрото и разтвори страниците. Oil 3 3 Oil (англ.) — петрол, масло, нефт, газ, мазило, зехтин, олио. — Б.пр. .Вж. олио за готвене, подточка масла от рапица, палмови масла, зехтин, животински мазнини: Вж. китова мас, тлъстини, китоловство в Южния Атлантически океан. Нищо за минерални масла. Еверет започна да отгръща страници напред и назад. Не. Нищо за суров петрол. Нищо за химикали, добивани от петрол. Нищо за нефт. Еверет почувства как главата му се замайва. Цяла технологична цивилизация без петрол. Беше видял електрическите коли и влаковете, пилоните за презареждане и паяжината от кабели, обвързващи Лондон в едно, и дори прекрасните, крайно невероятни въздушни кораби — беше вкусил пушека от въглища във въздуха и почувствал как полепва по гърлото му, — при което веднага си бе представил един свят след края на петролния му период. Че са изчерпали запасите си. Но ето че сега ставаше дума за нещо повече. Никога не бяха използвали петрол. Цялата им високотехнологична цивилизация беше построена без употреба на течни горива. Епохата на въглищата никога не бе приключвала.