Йен Макдональд - Беглец по равнините

Когато Еверет стъпи на решетката, усети как тя поддава леко под краката му. Амортисьорите, за които беше споменал Пол Маккейб. Чу глухия грохот на преминаващ влак, някъде там в собствената си дупка през скалите; осветлението се разтресе, но черната плоча оставаше неподвижна. Черна плоча: Портал на Хайзенберг. Еверет изкачи рампата и докосна портала. Беше хладна и застинала. Никакви вибрации от преминаващите влакове или електрическото захранване.

— Трябва ми достъп до системата ви — каза той.

Шарлът Вилие отвори устни, за да протестира, но Пол Маккейб бързо подаде на Еверет един малък дигитален дисплей.

— Не се бави, кодът се променя на всеки трийсет секунди.

Еверет извади Доктор Квантум от раницата. Откри безжичната мрежа незабавно. Кодът за достъп дори няма време да се промени. И вътре . Немарлива сигурност. Ключът отваряше всичко; достъп до безжичната мрежа, достъп до Портала на Хайзенберг, всичко. Пол Маккейб и неговите специални пратеници трябваше да се чувстват доста добре защитени от хакери при цялата тази скала наоколо и добре въоръжените Войници-в-Черно.

— Как да задействам Портала на Хайзенберг?

— Е, ами, хм… Еверет, наистина не мисля, че…

— Не виждам нищо лошо в това младият джентълмен да получи достъп до управлението на портала — каза Ибрим Керим.

Пол Маккейб незабавно сведе глава и се оттегли от Еверет и неговия компютър. Колет показа на момчето как да работи с интерфейса.

— Доста е просто — обясни тя, като извика един прозорец с форми за въвеждане на данни. — Само три числа. Кога, колко дълго и къде. На практика таймерът е предохранителна мярка за скоковете от портал до портал, за да не преминеш през портал, който вече е отворен някъде другаде. Нямаме представа какво ще се случи при такъв сценарий.

— Не възнамерявам да извършвам скок от портал до портал — каза Еверет.

Той позиционира контролния панел на портала на Хайзенберг в ъгъла на Доктор Квантум и отвори Инфундибулума.

— Божичко — прошепна Колет.

Мис Вилие я изблъска настрана от нетърпение да погледне картата на всички вселени, познати и непознати. Сиянието на екрана освети лицето ѝ в мъртвешки синьо. Устните ѝ помръдваха, докато се мръщеше към многоизмерната мрежа от възли.

— Седемизмерна възлова топология трета степен — измърмори тя. — Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-голяма става.

Еверет дръпна рязко Доктор Квантум надалеч от очите ѝ и се обърна към портала на Хайзенберг. Настрои таймера на петнайсет секунди. После увеличи изгледа в Инфундибулума, грабна част от кода дълбоко в математическата репрезентация и го позиционира в лентата с адреса на крайната цел на скока. Светлините помръкнаха. Камерата забръмча от внезапния приток на мощност. Порталът на Хайзенберг грейна като коледна елха, отрупана със светодиоди. Жълти предупредителни светлини премигваха и се въртяха. Пол Маккейб се приведе над един от компютърните монитори:

— Мили Боже! — възкликна той. — Мили Боже!

Ибрим Керим се приближи и застана до Еверет. Върху Доктор Квантум се появи нова опция, голям зелен бутон, означен с думата СКОК.

— З 2— каза Еверет. — Вашият свят. Вашият град, на разстояние пет мили от вашия портал.

Той натисна бутона СКОК. Празният кръг в центъра на плочата се превърна в светлина. Хората вдигнаха ръце, за да предпазят очите си. Шарлът Вилие извади от чантата си чифт кръгли очила с тъмни стъкла и ги сложи.

Порталът на Хайзенберг се отвори. Вятърът от друг свят блъсна всички и подметна парче вестник надолу по металната рампа. Порталът на Еверет се бе отворил под сенчеста колонада. От едната страна се виждаше редица от магазини, а от другата колони, отвъд тях — високи коли и дълги трамваи. Някаква жена в дълга рокля с бухнали ръкави беше спряла стреснато и се взираше. Жената изпусна слънчевия си чадър. Вдигна шокирано ръка към устата си. Еверет ѝ помаха за поздрав.

Порталът на Хайзенберг се затвори. Генераторите заработиха по-спокойно. Светлината отново стана нормална. Ибрим Керим се наведе, за да вдигне парчето вестник.

— Днешният брой на „Дейли Интимейтър“ — рече той. — Четох го със сутрешното си кафе.

Еверет завъртя Инфундибулума и избра нова карта. Завлече кодовете в прозореца за настройка на скока. През долната част на екрана се запълни една червена лента: кондензаторите на Портала на Хайзенберг се презареждаха. Бутонът с надпис СКОК оживя.

— З 8— каза Еверет. — На три, две, едно.