Йен Макдональд - Беглец по равнините

Пратеникът се усмихна. Беше от онзи вид усмивки, които преобразяват лицето. Имаше ясни очи и хубави зъби. Иска ми се да можех да ти се доверя , помисли си Еверет. Нуждая се от хора, на които мога да имам доверие.

— Разбирам, че притежавате скъпоценност с голяма стойност — каза Ибрим Керим.

— Картата на Целостта — отвърна Еверет. През кръга от хора премина мърморене. — Да. Разгадах я.

— Забележителен подвиг — похвали го Ибрим Керим. — Талантът ви се е развил рано.

Еверет забеляза, че зад ухото на специалния пратеник имаше малко украшение, подобно на емайлиран слухов апарат. Спомни си, че в един от клиповете пратеникът спомена нещо за езикови импланти. Дали малката скъпоценност за ухо не му превеждаше на английски?

— Ами… баща ми… — започна Еверет.

— Изключителен мъж, изключителен — намеси се бързо Пол Маккейб. — Отдавна трябваше да получи Филдсов медал. Математиката сигурно ти е в кръвта.

За момент момчето си помисли, че Маккейб може да разроши косата му. Ако се случеше, щеше да бъде принуден да го удари, въпреки всички въоръжени войници наоколо.

— Бих искала да получа някакво конкретно доказателство, че притежаваш устройството — каза Шарлът Вилие.

Знаеш, че е в раницата ми , помисли си Еверет. Това беше опасният момент. Ако ѝ покажеше Инфундибулума, можеше просто да му го отнеме. Беше обкръжен от хора с пушки. И беше зърнал какво държи тя в дамската си чантичка.

— По-добре да ви го покажа в действие — предложи той. — Тук имате Портал на Хайзенберг, нали?

Пол Маккейб и Шарлът Вилие размениха погледи. Ибрим Керим рече припряно:

— Бих желал да видя какво искаш да ни покажеш. Професор Маккейб?

— Както пожелаете, специален пратеник.

Един Войник-в-Черно отвори шлюз в стената на тунела. Отвъд него имаше по-малък, грубо прокаран тунел във варовика. От тавана провисваха електрически кабели за осветлението, от неонова лампа до неонова лампа. Тези за по-мощното захранване вървяха в основата на стената. Въздухът миришеше на влага, прах и електричество. Двама Войници-в-Черно поведоха след себе си всички, като първи тръгнаха Еверет и Пол Маккейб заедно с Колет Харт. Подире им бяха двамата специални пратеници. Последни вървяха още двама Войници-в-Черно. Подът под краката на Еверет беше груб. Спусна се до друг далечен шлюз. Еверет замръзна при внезапно нарасналия грохот, който отърси капки кондензация от лампите и парченца варовик от тавана.

— Движим се почти успоредно на Евротунела — обясни Пол Маккейб. — Няма да повярваш колко близо се намираме до линиите. Няма да повярваш. Вибрациите дразнят: наложи се да монтираме цялата портална камера на амортисьори, за да не смущават работата на апаратурата. Но според мен уединението си струва… и транспортните връзки са доста удобни.

— Какво е всичко това?

— Дълго преди дори да си бил замислен, Еверет. През 1974 година имаше сериозни планове за построяването на тунел под Ламанша. Дори имаше пробни изкопни работи. Но финансово сметките не излязоха, политическият климат се промени, планът се оказа нерентабилен… каквото и да беше, просто престанаха да копаят. Години по-късно включиха вече свършеното в новия главен тунел. Сервизната шахта обаче… нея запечатаха — и я забравиха. Но ни върши идеална работа… докато не настъпи времето да оповестим публично резултатите. Което пък ми напомня…

Пол Маккейб изостана, за да прошепне нещо на специалните пратеници. Колет Харт тръгна редом с Еверет.

Какво правиш? — оформи устата ѝ.

Имам идея — отвърна по същия начин той, след което за отвличане на вниманието каза:

— Като в Доктор Кой .

Един от охранителите се разсмя.

Шлюзът в края на тунела приличаше на свит ирис. Жена-в-Черно се наведе към скенера. Лазерът разчете очната ѝ ябълка. Вратата се отвори.

— Еверет, според мен ще откриеш, че е дори повече от това — каза Пол Маккейб. Още докато прекрачваше шлюза, светлините се включиха премигващо. — Добре дошъл на Земен портал десет.

Камерата беше с формата на купол, издялан в грубата скала, десет метра в диаметър. Връхната точка на тавана се губеше над пръстена от прожекторни светлини, изсипващи ослепително бяло сияние върху обекта, изправен в средата на стоманената подова мрежа: плоча от електронни схеми и окабеляване с височината на къща. В центъра на плочата — празен кръг с ширина три метра. До празния кръг водеше рампа. От другата страна на кръга нямаше рампа. От пронизаната плоча се извиваха дебели електрически кабели и се губеха в сенчестите, лъскави машини, подредени покрай стените на камерата. Въздухът бръмчеше от електричество. В острата светлина под подовата мрежа се кривяха кабели. Плочата беше заобиколена от познатия пръстен, съставен от бюра, компютри, монитори, лаптопи.