Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Същият. — Той се изправи.

В семейството на Теджендра държаха на добрите маниери, но и без това щеше да се почувства задължен да стане от мястото си. Тази жена повеляваше със самото си присъствие. По устните ѝ заигра възможно най-пестеливата усмивка.

— Аз съм Шарлът Вилие, специален представител на Множеството от света с дезигнация З 3. Очаква ни сериозен разговор. Да започваме ли?

Тя кимна едва доловимо към колата и чакащия шофьор. Еверет беше страшно доволен, че е успял да се измъкне от бъркотията след сутрешните приготовления и се бе преоблякъл в тоалетните, преди да се измъкне от училище. Нямаше как да го приемат на сериозно, облечен в училищна униформа. Ноздрите на Шарлът Вилие се разшириха презрително, когато забеляза светещите стикове, окачени по непромокаемото му яке. Еверет вдигна раницата си и остави на масата няколко лири на монети. Винаги бе искал да направи нещо подобно, като във филм на Тарантино — просто да хвърли някакви пари и да напусне заведението.

— Седни до мен, Еверет — каза Шарлът Вилие.

Централното заключване изщрака. Колата се включи в автомобилното движение. И Еверет почувства как храбростта в него се поколебава. На сутрешната светлина плановете, скроени в мрака преди зазоряване, изглеждаха евтини и несигурни. Намери начин да отнесеш Инфундибулума в близост до портала. Останалото ще измислиш на място. Една от големите му гордости беше, че умееше да предвижда накъде ще тупне топката. Ами ако този път не успееше? Ами ако имаше хора, които не му отстъпваха по нищо? Ако бяха по-добри от него? Стомахът му се свиваше от страх. Само че не бяха по-добри от него. Дори колкото него добри не бяха. Той беше изплел в едно Инфундибулума. Никой от тях не го беше постигнал, от десет Земи, пълни с хора, нито мавърска Британия на З 2, нито на еднояйчния близнак З 4, където нещо се беше случило с Луната, нито на З 1, за която не говореха, нито на З 3, света на елегантната Шарлът Вилие. Само Еверет Синг — и неговият баща Теджендра Синг.

Шарлът Вилие — тази жена бе от хората, за които човек можеше да мисли единствено с двете им имена — погледна през дъждовните криволици по прозореца. Алените ѝ устни бяха извити презрително от гледката на хората по улиците, в техните тежки зимни палта, качулки и дълги якета. Това е моят дом, това са моите хора , помисли си Еверет. Не си позволявай да ги гледаш като туристка.

Колата се упъти на север през дъжда и натоварения трафик, като следваше сините пътни знаци по посока на шосе M25.

— Не отиваме в университета.

— Правилно — каза Шарлът Вилие.

Тя отвори малката си дамска чантичка и огледа лицето си в миниатюрно огледалце. Еверет зърна тъмен метал, дръжка с цвят на слонова кост, инкрустирано дуло. Пистолет. Удовлетворена от външния си вид, Шарлът Вилие върна огледалцето в чантичката и затвори шумно ключалката ѝ. Изигра ми това малко представление само за да видя какво имаш там вътре , помисли си Еверет.

На околовръстното шосе Скинар-в-Костюм — вече Скинар-с-Шофъорска-Фуражка , си каза наум Еверет — най-после пусна на воля S-класата. При внезапното ускорение Шарлът Вилие се усмихна. Еверет беше виждал тестовете на този модел по Топ Гиър. Беше запознат с показателите за от нула до сто, конски сили и максимална скорост. Пак ли гледаш тези момчешки глупости? — викаше понякога Лора. — Домашното! Споменът заседна на гърлото му. Тя щеше да го чака. Вероятно ще му приготви нещо вкусно. Ще му позвъни. Ще позвъни на Райън. Ще се обади в полицията. Съжалявам, мамо, трябва да го направя.

Мерцедесът правеше на пух и прах ограничението за скоростта и се носеше като комета във външната лента. Скинар-с-Шофьорска-Фуражка святкаше предупредително с фарове и пръскаше пред себе си като пилци комбита и фордове „Мондео“. Специален пратеник на Множеството. Трябваше да е нещо като посланик, но повече. Убер посланик. В дните преди телефоните и интернет, когато писмата бяха пътували с месеци от единия до другия край на планетата, посланикът е бил държава сам по себе си. Споразумението с нея обвързваше правителството ѝ. Дипломатическите връзки между равнините сигурно бяха силни.

През река Дартфорд. На юг.

— Къде държите баща ми?

— Баща ти работи в секретен изследователски комплекс.

— Изследователски комплекс на Множеството?

— В някои отношения вашата технология превъзхожда нашата; в други е обратното. От десетилетия сме запознати с онова, което наричате Портал на Хайзенберг. Напълно нормално е даровитите хора да отиват при технологията, а не тя при тях.