Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Там е въпросът. Никой не казва… или може би на мен не са казали.

— Баща ми още ли е на този свят? — попита Еверет. Колет го погледна стреснато при този прям въпрос.

— Не зная, Еверет. Възможно е да не е.

Еверет знаеше какъв трябва да бъде следващият му въпрос.

— По собствено желание ли е преминал през портала, или някой го е отвел насила?

Колет си пое дълбоко дъх. После постави длани на масата.

— Добре. Преди да изчезне, каза, че е открил нещо.

— В Инфундибулума.

— По начина, по който са се развивали нещата досега, всички познати светове от Множеството са се открили едни други, защото са разработили портали на Хайзенберг. Малко прилича на радиостанции, които са се засекли. В другия край на връзката е имало приемник. Но работата с порталите е, че могат да се отварят към всяка една равнина в Целостта. Към всяка една от милиардите паралелни вселени. Проблемът е, че не знаеш накъде води този портал. Можеш да се озовеш на пет мили под земята, на петнайсет километра над повърхността или във вътрешността на стена; можеш се изтърсиш пред изгладнял саблезъб тигър или вбесен тиранозавър рекс, или в каквото са се превърнали там след няколкостотинте допълнителни милиона години еволюция, или пък на свят, превърнат в радиоактивно стъкло. Не си сигурен. Също като с GPS координатите ти трябва карта, за да знаеш къде отиваш.

— Той е открил картата.

— Намерил е нещо. Каза ми го.

— Кога?

— Три дни преди да изчезне.

Еверет си спомняше онзи петък. Беше телефонирал. Бяха се разбрали къде да се срещнат преди мача и какво могат да сготвят заедно на поредната си вечер, посветена на екзотичната кухня. А, и в понеделниците имаше интересни лекции в Института за съвременно изкуство. Нанотехнологията и как щяла да промени всичко. И през цялото това време — докато седяха до Вини на сезонните си места, докато Еверет приготвяше своето специално чили с шоколад, Теджендра бе отварял портали към паралелни вселени, беше разговарял с учени и министър-председатели от други Земи, бе открил ключа към десет на осемдесета степен светове.

— Казвал ли е на някой друг?

— Да.

— Пол Маккейб — произнесе Еверет.

— Да.

Еверет потръпна. Студът отново го пронизваше до кости; вледеняващ студ, който се просмукваше през пролуките между вселените. В един студен свят, където на никого не можеше да се има доверие. На онези тръгнали на покупки лондончани, притичващи в студения, всепроникващ дъжд; на онези улични артисти, които храбро бяха решили, че шоуто на пиацата трябва да продължи; можеха да са шпиони, врагове или двойници, които са се прокраднали от друг свят. Само за три дни светът на Еверет се бе разтърсил из основи и беше нараснал до милиард други светове, разбит на съставните си атоми на страха и недоверието. Опасяваше се, че никога повече няма да почувства топлина.

— Отвлекли са го, защото са смятали, че Инфундибулумът е в него.

— Онзи, който контролира Инфундибулума, контролира Множеството и Целостта. Може да не са десет свята. Могат да бъдат десет хиляди. Десет милиона. Империя.

— Но той не разполага с Инфундибулума.

— Не.

— Защото е в мен.

— Да. И ми се иска баща ти да не ти го беше давал. Еверет, така никога няма да бъдеш в безопасност. Ти, майка ти, сестра ти, баба ти и дядо ти, чичовци, лели и братовчеди, без значение дали са в Британия или Индия; приятелите ти. Аз. Ще направят всичко, за да се доберат до него. Никога няма да се откажат. Притежаваш най-важния артефакт във Вселената.

Уличните артисти вече играеха представлението си. Отправящи предизвикателство срещу лошото време, се клатушкаха напред-назад на своите едноколки, жонглираха и си подхвърляха едни на други пламтящи факли.

Таймерът на фурната в кухнята на Райън показваше 03:45. Майката на Еверет така и не можеше да се научи да настройва което и да е устройство с вграден часовник. Всеки път когато той го настроеше вместо нея, тя правеше нещо и напълно го изваждаше от строя, понякога до час по-късно. Мисис Спинети обаче държеше на точното време: подставка за подгряване на вечеря, фурна, цифрово радио, микровълнова — всичко това в идеален синхрон. Бръмченето на хладилния компресор вдигаше такъв шум, че можеше да събуди цялата къща. Еверет бе успял да се измъкне от спалнята и със скърцане и препъване да слезе по стълбите, но въпреки това семейство Спинети, каквито си бяха шумни и влюбени в бъркотията, не бяха чули нищо и спяха непробудно. Еверет си наля сок от хладилника и в светлината на десетината дигитални часовника отвори Доктор Квантум.