Йен Макдональд - Беглец по равнините

Сложи пръст върху иконата на Инфундибулума. Достатъчно беше да премести пръста си рязко, за да запрати иконата в кошчето. Да я изтрие. От всички вселени. Не се съмняваше, че пред него беше оригиналът, единственото копие. Вече имаше теория. Баща му беше прозрял нещо в сияйните облаци от данни. И го бе превърнал в ключ, който можеше да отключи портал към всеки един свят в Целостта по безопасен и безпогрешен начин. Бяха го отвлекли заради онова, което знаеше. Беше го предвидил, така че се бе застраховал за случай, при който, ако заграбеха прозрението му, не биха успели да се доберат до приложението на това прозрение. Но как изобщо си бе въобразявал, че някой ще се хване толкова лесно? Колет беше права. Еверет никога нямаше да бъде в безопасност — никой от приятелите или семейството му вече нямаше да бъде в безопасност, — докато Инфундибулумът съществуваше. Отърви се от него. Пръстът на Еверет се задържа продължително над екрана.

Следваше да го изтрие. Налагаше се да го изтрие. Трябваше да го изтрие.

Той докосна два пъти иконата. Доктор Квантум се изпълни със сияйните ореоли на мултивселената от воали. Теджендра можеше да го изтрие сам. Това би било най-безопасното решение. Но го бе изпратил на Еверет с ясното съзнание, че излага семейството си на опасност. Баща му винаги и преди всичко си оставаше пенджабски баща. Семейството беше всичко. Трябваше да има нещо повече в набора от данни. Нещо скрито в облаците от светлина, които представяха световете на Целостта.

Еверет остави равнините да прелитат кръгово като ята от зимни скорци. Светове призраци; други кухни в други градове, които носеха името Лондон. Само в този обаче Еверет Синг държеше ключа към останалите светове. Той протегна ръка, разшири Инфундибулума и улови шепа вселени. Завъртя облаците от цифри наляво, надясно, накара ги да се завихрят, изплете искрящи панделки от код и ги разплете; отвори пролука в реалността и се хвърли в безкрайна цепнатина от светлина. Вселени над него, вселени под него, вселени пред и зад него, и от двете му страни. Какво видя там вътре, тате?

Безкрайни, безкрайни цифри, вселени. Човек можеше да ги превърта цели векове и да не види какво обвързваше една част от кода с друга.

Обвързаност.

Чифт ръце. Чифт лъснати кафяви обувки. Теджендра винаги се грижеше добре за обувките си. Оплетени връзки за обувки. Ръце, които ги връзваха на фльонга. Връзваха. Защо ми показваш именно това? Еверет се беше зачудил върху това още в стаята на Райън. Пейзажи на чужди Земи, непознати градски хоризонти, алтернативна география, а след това човек, който си връзва обувките. Защото беше послание.

Възел. Обект, който е увит в себе си в трите измерения. Или — топология: математика на формите и повърхностите и на начина, по който привидно различните обекти могат да се трансформират един в друг. Трите измерения бяха минималното изискване, за да завържеш нещо на възел. Едно измерение означаваше права линия. При него не съществуваше пространство, в което линията да се извие и завърже около себе си. Напред и назад — ето какво беше едно-единствено измерение. Кръгът беше двуизмерен. Извий линията и свържи началото и края. Но дори при две измерения възел не можеше да съществува, защото нямаше начин да накараш линията да пресече сама себе си. Напред и назад, наляво и надясно, но не и нагоре — надолу. Трите измерения — нагоре, надолу, напред, назад, наляво и надясно — бяха минималното изискване за връзване на възел. Но възел можеше да се завърже и в повече измерения. Винаги ти трябваше онова по-високо пространство, допълнителното измерение, откъдето да се протегнеш.

Еверет имаше умението да мисли в повече от три измерения. Това винаги смайваше баща му. Момчето не можеше да го обясни. Искаха се години, десетилетия, за да се научиш да мислиш извън рамките на трите измерения. Просто го виждам , казваше Еверет. По същия начин, по който съзираше модели в тъканта на света, да прави асоциации между неща, които не изглеждаха асоциирани, да визуализира начина, по който Йоланди ще подаде топката на онова точно определено място, а Райън ще се пробва с долния десен ъгъл, когато отбор „Златен“ атакува отбор „Червен“. Едно, две, три измерения имаш ти. Четири, пет, шест — здравей, измерение седмо, за мен е чест.

Еверет докосна екрана. Улови парче от Инфундибулума, обърна го насам и натам, огледа го от всеки ъгъл. Подръпна; парчето се разтегли и издължи като влакно от код. Той увеличи изгледа. Беше забелязал, че кодът се групира на гроздове, започващи с едни и същи низове от цифри, но не успяваше да види общия модел между даден грозд и онези, които го заобикаляха. Копира първите девет цифри и ги въведе в полето за търсене. Из вълнистите воали на Инфундибулума започнаха да припламват открити гроздове. Той взе влакното и го присъедини към най-близкия грозд. Затворена верига. Форма от хаоса. Еверет използва функцията за бързо запазване. Сканира Инфундибулума за следващата кръпка от съответстващ код. Ето го. Съвпадение. Но освен това в затворената верига, която току-що бе оформил, се забелязваха някои съответстващи точки. През. Възел.