Йен Макдональд - Беглец по равнините

Монтаж на видеоматериала, подскачащ преход към неприветливото помещение с металните подпори. Двете момчета отново възкликнаха. Плочата с дупка към други вселени беше изчезнала. На мястото ѝ имаше дебел метален пръстен, оформен от кабели и предупредителни знаци, с диаметър от три метра. Еверет долови, че из тъмните ъгълчета на помещението са се появили още и нови машини. Ярките отблясъци от екрани внезапно го прободоха в очите. Дупката в центъра на пръстена беше като диск от бяла светлина. От светлината излезе източен насекомоподобен силует, който се рееше на фона на болезнения блясък. После блясъкът от границата между двете вселени изгасна. Изминаха миг или два, преди камерата да се нагоди към нивото на яркостта; чак тогава Еверет и Райън видяха един бял, пластмасов разузнавателен дрон, който поддържаше позиция на четирите си перки, преди да разгърне стойките си за приземяване и да се отпусне на пода пред големия пръстен.

— Изпратили са го от другата страна — каза Райън. — Там. Където и да е това там.

— Спри на този кадър — нареди Еверет. Камерата беше оставена и забравена, снимаща безцелно един от компютърните екрани. Райън се оказа достатъчно бърз с мишката. — Виж прозореца. — Еверет почука монитора. — Виж какво има на него. — На пръв поглед приличаше на обикновена сателитна снимка в „Гугъл Ърт“; континентална Европа, Скандинавският полуостров, издатината на Франция, изолираният квадрат на Португалия и Испания. — Това е Ирландия, но къде е Британия?

Виждаха се Дания и Холандия; а там в Атлантическия океан беше Ирландия. Между тях се простираха открити води. На хиляда мили южно лежеше Британия, на сто километра от бреговете на Португалия и Мароко, закотвена в устието на Средиземноморието.

— И това е Англия? — каза Райън.

Да, и преди малко видяхме столицата ѝ , помисли си Еверет. И от тези кадри — определено заснети от дрона, който бяха видели да се връща от паралелната Земя, но пък така внимателно монтирани преди сцената със завръщането му и, о, така небрежно оставената камера, която случайно бе продължила да снима, по напълно случаен начин насочена към компютърния екран — Еверет можеше да отгатне в основни линии същината на историческото минало. Римляните се бяха появили на този остров на границата на познатия свят. Бяха го покорили; бяха наложили езика и културата си; бяха си тръгнали. После се бяха появили маврите, армиите на исляма, които пък бяха останали и изградили могъща страна и крепка цивилизация. Англия не беше възникнала. Гласът от радиовръзката беше казал Ал Бурак. Това ли беше другото име на тази друга Британия? От небрежния видеомонтаж и още по-небрежно оставената камера Еверет можеше да отгатне и друго: кой беше снимал и защо.

— Какъв е таймкодът?

— Нула пет дванайсет; 14:32.

Преди единайсет дни. Десет дни преди да отвлекат Теджендра от „Мол“. Баща му бе искал Еверет да види кадрите по същия начин, както бе искал да му предаде Инфундибулума. Беше подготвил внимателно наследството си за него със съзнанието, че е в опасност.

Последният клип. Еверет го щракна. Камерата се завъртя и веднага се задържа надолу, насочена към лъсната официална обувка с връзки. Обувката беше развързана. В кадър се появиха ръце, които стегнаха връзките на фльонга. Кафяви, елегантни ръце с бял белег, минаващ през втората става на кутрето на дясната ръка. Клипът свърши.

— Какво?! — обади се Райън. — Пусни го пак. — Еверет отново щракна видеото. — Пич, който си връзва връзките.

Само дето не е пич, помисли си Еверет. Този белег ми е познат. Беше причинен от електрически нож за обезкостяване преди три фестивала Дивали, макар че мъжът, който го носи, разказва на хората, че е от лазер, защото звучи по-яко. Този белег, тези дълги кафяви ръце, тези добре поддържани обувки принадлежат на баща ми. Но защо бяха снимани в последния клип? Защо изобщо беше включен този клип? Пич, който си връзва обувките.

Внезапно отворената врата, триъгълникът светлина, който проряза осветената от екрана стая, накараха Еверет и Райън да подскочат.

— Две гузни съвести, без съмнение — рече майката на Райън. — Какво гледате там? Райън, ако отново си успял да преодолееш онези софтуерни защити за безопасност, това е, повече никакви интернети! Приключихте ли с чиниите и чашите? Ще ги хвърля в съдомиялната за през нощта. В тази стая съм намирала чаши с по един пръст плесен на дъното, Райън Спинети!

Те ѝ подадоха мълчаливо приборите и посудата. Когато вратата отново се затвори, си поеха дъх.