Йен Макдональд - Беглец по равнините

Пол Маккейб се беше оборудвал с телефонни слушалки на оператор в колцентър. 00:08. Той почука микрофона на слушалките. 00:05. Цифрите отброяваха отсечено надолу. 00:00. В празния кръг в сърцето на технологичната плоча се появи диск от бяла светлина.

— Леле… — произнесе тихо Райън.

Белият диск беше по-ярък от всеки друг светлинен източник в помещението. Хвърляше дълги сенки между подпорите. Лицата на наблюдателите се бяха превърнали в бледи петна.

— Порталът на Хайзенберг е отворен — каза Колет. — Намираме се в междувселенски контакт със З 2. Професор Маккейб?

Пол Маккейб се покашля. Когато проговори, гласът му бе изтънял и треперлив:

— Чува ли ме някой? Тук Импириъл Колидж, Лондон, Факултет по физика. — От високоговорителите съскаше статичен шум. — З 2, З 2, тук Импириъл Колидж, Лондон, Факултет по физика. — Гласът на Пол Маккейб ставаше по-силен и уверен. Бял шум. Еверет усещаше напрежението в помещението, сякаш сам присъстваше там, по същото време. Пол Маккейб заговори за трети път: — З 2, З 2, тук Импириъл Колидж, Лондон.

Високоговорителите изпращяха; и тогава проговори един друг глас. Мъжки глас, с тежък акцент, който произнасяше непознати, на ръба на разбираемото за Еверет думи. Испански ли беше това? Португалски? Определено не бяха европейски; повече приличаха на пенджабски, на какъвто език баба Аджит обичаше да бърбори със сина си, неговия баща. Или арабски? Не успя да чуе повече, защото помещението избухна. Свиркане, радостни възгласи, ръкопляскане. Ударени една в друга длани или поздравления юмрук в юмрук. Колет едва не премаза Теджендра в голяма, мечешка прегръдка; Теджендра и Пол Маккейб размениха ентусиазирани ръкостискания. Двамата се потупваха по гърба. Гръмнаха тапи на шампанско. Към светлината, сияеща от дупката във вселената, се вдигнаха чаши. Клипът свърши.

— Какво беше това, какво гледахме току-що, кой говореше? — попита Райън.

Еверет вече беше отворил клип номер две. Сцена: същата. Помещението, лаптопите, екраните, радиоантените, високоговорителите, пронизаната плоча, димяща с изпаренията от течния азот. Дата: седмица след първия клип. Същите хора. С изключение на…

— Това да не е Дейвид Камерън?

— А другият тип е министърът на образованието и науката — каза Еверет. Не можеше да си спомни името му. Толкова често се сменяха и до един си приличаха.

— Установили сме връзка със З 2— каза Пол Маккейб. — Гласът му беше омазнен от уважение към политиците. — Теджендра, би ли дал старт на отброяването, моля.

Теджендра мълчаливо въведе двайсет секунди на екрана. Еверет забеляза презрението, с което се подчини на заповедта. Когато баща му беше напрегнат или ядосан, или разстроен, ставаше мъртвешки тих и се движеше бавно, сякаш е попаднал в дълбоки води и всеки шум или най-малкото помръдване можеха да привлекат акулите. Еверет разбираше гнева му. От наука нещата се бяха превърнали в политика. Бяха взети от ръцете му. 00:00. Светлината от друга вселена за пореден път заля помещението.

— Чувате ли ме, З 2, чувате ли ме, З 2. Тук професор Маккейб от Импириъл Колидж, Лондон.

Почти незабавно се обади друг глас; същият глас, който Еверет беше чул в първия клип, но говорещ на английски със странен, почти непознат акцент:

— Здравей, Пол, здравей Импириъл; тук Ибрим Ходж Керим от Камарата на Хилядата свята.

— Ибрим, много се радвам да те чуя. За мен е чест, че днес с нас е нашият премиер, мистър Камерън.

— Честта е чест за онзи, който я отдава. С мен е Негово Високопревъзходителство Саид Хюсаен Елтебер от Шатрата на блаженството в Ал Бурак.

— Какви ги говори този? — попита Райън.

— Мисля, че това е техният министър-председател — прошепна Еверет.

— И кои са те? — недоумяваше Райън.

Еверет видя как премиерът Камерън си сложи слушалките с микрофон.

— Ало? — започна несигурно той. — Ало? Мистър Елтебер?

— Ако ми позволите дързостта — каза странният, напевен глас отвъд диска светлина, — Негово Високопревъзходителство все още не е снабден с езиков имплант. С ваше разрешение, ще превеждам.

Заговори нов глас, с дълбок тембър, отново на странния език, който Еверет бе чул по време на първия клип. Едновременно с това Ибрим Ходж Керим започна да превежда.

— Негово Високопревъзходителство поздравява и приветства трансвселенската си противоположност и от името на Множеството на познатите светове иска да ви предаде, че сте добре дошли.

За момент премиерът изглеждаше смутен, след което каза: