Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Благодаря ви за добрите думи, Ваше Високопревъзходителство…

Клипът прекъсна внезапно.

— Това да не е нещо като филм? — попита Райън. — Наистина ли беше премиерът, или просто двойник?

— Беше истинският премиер. Това не е филм. Истинско е.

— Истинско какво? — попита Райън, но Еверет беше щракнал, за да отвори клип номер три.

Двамата възкликнаха едновременно.

Намираха се високо над някакъв град. Слънцето се отразяваше в куполи, куполи, високи и ниски, куполи от бял алабастър, куполи, покрити с червена теракота, куполи с шарки от разноцветни керамични плочки, сребърни куполи, куполи, облицовани в чисто злато; купол след купол след купол, аркади от миниатюрни куполи, подредени в линии квадрати, куполи, широки по сто метра и сто метра високи, завършващи по върховете си с лъскави златни полумесеци, каскади от куполи като водопади, плоски като чинии куполи, изпъкнали луковици на куполи. Измежду куполите израстваха кули; тънки като моливи минарета и високи по километър небостъргачи, повече скулптури, отколкото сгради. Бяха като изплетени от титан и стъкло, твърде тънки и деликатни, че да удържат собствената си тежест, но се възправяха на гроздове и туфи като дървета в гора. Камерата се премести. Вероятно е монтирана на нещо като въздушен дрон , помисли си Еверет. Сега гледаше надолу към булеварди и улици, засенчени от дървета. Камерата се гмурна между редове от високи жилищни сгради, като всеки етаж надвисваше над онзи под него. От двете страни на улиците имаше дълбоки колонади, заслоняващи от слънце, което грееше по-ярко, отколкото някога слънцето беше огрявало Стоук Нюингтън. Камерата улавяше само за миг мяркащите се жители на този различен град — крачеха в сянката на хладните колонади. Еверет видя мъже в елегантно ушити костюми с кръгли якички в индийски стил, жени в яркооцветени, зашеметяващо украсени рокли с бухнали рамена на ръкавите. Всички носеха шапки: кръгли кепета, цветни фесове и голямо разнообразие от тюрбани за мъжете, тънки воали от бяла дантела за жените, натрупани високо и втъкани в косата така, че наподобяваха ореоли. И всичко това Еверет зърна само за секунда, преди камерата на дрона отново да се издигне стремително покрай балконите от ковано желязо и да преодолее надвисналите, хвърлящи дълбока сянка покриви. Жилищните сгради ограждаха частни вътрешни дворове и градини. Еверет видя езерца, фонтани, злачни, напръскани с влага папрати и декоративни дървета, блясъка на измокрени плочки. Сетне камерата се завъртя през небето. Облаци и градски пейзаж. На Еверет му се стори, че вижда кацащ самолет; после мярна сребрист воден проблясък и камерата се закова на огромен пристанищен комплекс на брега на реката срещу града. Между танкери и превозвачи с размерите на многоетажни сгради във водата се стрелкаха плавателни съдове на подводни криле и малотонажни фериботи. Влекачи маневрираха големите кораби, за да акостират на док. Камерата се понесе над канали и кейове, кранове и складирани контейнери. Зави над петролни рафинерии, цистерни, тръби и пилони за презареждане с гориво. Еверет се опита да прочете думите, високи цели метри, боядисани по корпусите на цистерните, но азбуката му беше непозната. Извивките и завъртулките напомняха арабски. Докато камерата се извръщаше, той отново погледна петролната рафинерия. Не беше петролна рафинерия, а товарен терминал. Големите танкери на пристаните за презареждане пълнеха цистерните си със суров петрол. Тази страна зависеше от петрола. После, когато камерата се завъртя над оживената река, Еверет най-накрая съзря познатата шарка. Бавният завой от юг, дългото протежение от изток на запад, острият завой на юг, което рязко се извиваше на север покрай тесния полуостров от зеленина. Беше виждал тази река.

— Това е Темза — възкликна тихо той. — Река Темза. Това е Лондон, или нещо подобно на Лондон, но в паралелна вселена.

Сега камерата се понесе към дългия език на Кучешкия остров. В този Лондон там имаше зелено парково пространство, обсипано с искрящи езера и фонтани. Каналите и водните пътища чертаеха сребристи геометрични линии между прецизната показност от дървета и подрязан жив плет. Увенчаните с куполи павилиони и отворените зали, заслонени в сянката на покриви с формата на мида, стояха в откритите морави между дърветата и плетовете. В сърцето на тези градини, издигнат в центъра на изкуствено езеро, имаше обширен палат от вътрешни пространства и колонади, които не преставаха да се издигат, купол след купол, до огромен централен купол, облицован в злато. От него се издигаше един-единствен голям флаг, чисто бял, само с два червени полумесеца, обърнати гръб в гръб.