Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Достатъчно, мистър Шарки.

Но Еверет бе чул раздвижването на бойна броня и знаеше много добре какво означаваше този вой на двигатели и влаченето на крака. Отрядът бе разтревожен. И знаеше, че Шарки също е чул шума на недоволството.

— Веднъж щом в ръцете им попадне това устройство, знаете ли какво ще направят? Ще отворят портал и ще се ометат от този свят.

— Невъзможно. Слънцето…

— Ние дойдохме дотук. Сключиха сделка с нас. Вие ни помагате да открием устройството; те получават безплатен билет до която си поискат вселена. Но не чух да споменават вас.

— Лъжеш.

— „Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас“ — каза Шарки. — Защо, мислите, се качиха на кораба? За генерала може би е ясно, но агистратът? Определено е жена с много роли, но никоя от тях, според мен, на военен. Съгласна ли сте с мен?

— Още една дума и ще те разстрелям. Казвам го съвсем искрено, сър.

Мракът бе дълбок, светлината несигурна, но на Еверет му се стори, че вижда лека усмивка на устните на Шарки. Нямаше нужда да казва и една дума повече. Беше казал достатъчно. Семената бяха посети.

— Приключваме мисията и се изтегляме. А сега, къде е това нещо, доктор Синг?

Подцених те, Майлс О’Рахили Лафайет Шарки , помисли си Еверет. Понякога нещата не опираха до избор между това да спасят Еверет и да спасят кораба. Понякога и двете бяха възможни по едно и също време.

Складовото помещение в самия край на коридора беше плашещ музей на мъртвата технология. Тук стояха десетина портала на Хайзенберг, изостанали от времето си, прашни врати към никъде. Еверет се стресна от отраженията на прожекторни светлини в криле на насекоми. А после се появиха още светлини и чак тогава отбеляза, че въпросният предмет е дрон. От двигателите на деликатните му криле висяха паяжини. Еверет бе видял подобно устройство да излиза и от Портала на Хайзенберг под Импириъл Колидж след фантастичния му полет над куполите и минаретата на Лондон на З 2. Подобно, но различно.

— Събира прах — обади се Теджендра. — От кралицата на науките до Пепеляшка, само за миг. Вече нанотехнологиите бяха на дневен ред. Нанотехнологиите щяха да разрешат всички проблеми. В нанотехнологиите имаше пари. Неща, които могат да бъдат направени и продадени. В мултивселената нямаше никакви пари. Насам.

Прожекторите накараха странни сенки да се протегнат от редица след редица стоманени стелажи. Кубове, кутии, правоъгълници, спретнато подредени. Всичко това изглеждаше напълно непознато за Еверет, но Теджендра ходеше бавно по редовете, като проверяваше всичко внимателно и докрай. Спря, сложи пръст върху една малка кутия с размерите и формата на старомодна хартиена книга.

— Мисля…

— Прилича на компютърен твърд диск — каза Еверет.

— Квантов компютърен харддиск. Трябва да го стартирам, за да видя дали все още функционира.

Сърцето на Еверет подскочи в гърдите му. Никога не се бе замислял, че картографското устройство, Паноптиконът, може да не проработи. Когато се нуждаеш толкова отчаяно от нещо, не можеш — не смееш — дори да си представиш провал.

Лейтенант Кастинидис пристъпи напред.

— Дай ми го. — Тя обърна няколко пъти малката кутия в ръкавиците си. — Прилича ми на стандартен цокъл. Не сме изобретили кой знае колко нови неща през последните петнайсет години.

— Не сме изобретили нищо — поправи я Теджендра.

Лейтенантът отвори един панел на лявата си китка и извади захранващ кабел.

— Стига това нещо да не консумира прекалено много енергия. Нуждая се от всеки ват.

Теджендра го включи в Паноптикона и прокара ръка по повърхността на устройството. В центъра на панела грейна една синя точка и продължи да свети през метала. След това стаята се изпълни с греещи звезди, които се въртяха бавно като огромно колело от галактики на милиарди години.

— О! — възкликна Еверет. — Еха!

— Паноптикон — каза Теджендра. — Това име вече си го бива, нали? Устройство, което може да вижда навсякъде. Ще приближа малко мащаба. — Теджендра прокара пръсти през металната повърхност и холографският дисплей се сви до размерите на маса. — Да, точно така си го спомням. — На светлината от Паноптикона Еверет виждаше как Теджендра се усмихва. — Всички тези звезди… са събития от Портали на Хайзенберг.

— Това е. Точно, точно това е — прошепна момчето.

— Лейтенант, засичам засилена Наан активност — обади се редник Уинкълман. — Увеличени енергийни нива на горещите точки. Има огромно покачване в кривата на пресечните линии при Хайд Парк и засичам следи от Наан програмен код, който протича тук. Може би са ни усетили.