Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Един съвет, сър — обади се Шарки, докато Еверет се провираше покрай него. — Убивай само онова, което трябва да бъде убито.

— Вашите оръжия не могат да убият Наан — извика лейтенант Кастинидис някъде от началото на редицата.

Високоговорителите на шлема придаваха механичен и анонимен тон на гласа ѝ, но можеше да бъде разпозната по името, изписано на гърба ѝ, двете звезди на раменните ѝ щитове и горгоната с коси от змии на шлема. Нарисувала си я сама , помисли си Еверет. За какво ти напомня? Гръцкия дом, гръцките родители? Погледът на горгоната те вкаменявал. Погледът на Наан нанася по-лоши поражения. Погледът, очите. Последни изчезват очите. Престани да си го мислиш. Престани да го виждаш във въображението си.

— Не, мадам, но могат да забавят сатанинските изчадия — каза Шарки. — И надявам се, да ги наранят. Да ги наранят лошо.

Отрядът беше във формация. Първи тръгнаха двама войници, следвани от Теджендра и Еверет с лейтенанта помежду им, после още двама войници, след тях Шарки и ариергардът от още двама. На Еверет Теджендра му изглеждаше ужасно смален и уязвим. Искаше му се да има какво да му даде, за да го накара да се почувства по-силен, да го увери, че всичко е под негов контрол. Не пистолет. Оръжието не ти вдъхва такава увереност. Човек използва оръжие, когато е изчерпал всички останали възможности.

— Влизаме — нареди лейтенант Кастинидис. — Цивилни: ще атакувате врага само по изрична моя заповед. По всяко време ще изпълнявате нарежданията ми автоматично и моментално, без забавяне или въпроси. По всяко време.

Еверет забеляза беглата усмивка на Теджендра зад приведения гръб на лейтенанта. Изражението на очите също му беше познато: пенджабската неуважителност към авторитета. Военни глупости.

Дървеното стълбище се виеше надолу покрай стените на кулата. Централната ѝ част бе заета от тежко скеле от греди, на което висяха комплект камбани. И в неговата Куинс Тауър беше същото, припомни си той. Беше ги чувал да бият в дните на дипломиране. Дървените стъпала скърцаха тревожно под тежестта на бойните брони на войниците. Еверет реши, че не е добра идея да се предоверява на парапета. Едно предупреждение беше достатъчно.

Малко по-нагоре по стълбите се чу вик. Високоговорителите на шлемовете правеха гласовете им едни и същи:

— Ей, вижте. Прилепи в камбанарията.

От гредите, които носеха камбаните на Импириъл Юнивърсити, висяха тъмни сенки като мъртви есенни листа, редове и редове от тях, увити в черни кожени криле. Еверет спря и се вгледа по-внимателно. Нещо не беше наред. Не съвсем като при бозайници. Бронираните леви ръце на войниците прихванаха целта. Тялото на Еверет се изпълни с болка, когато електромагнитните оръжия започнаха да се зареждат за изстрел.

— Не стреляйте — изкомандва лейтенант Кастинидис. — Веднага щом стреляме, ще разберат, че сме тук. Уинкълман, сканирай в долния обхват.

Войникът най-долу — другата жена в отряда, както бе разбрал Еверет, докато чакаше на външния док войниците да херметизират шлемовете си — вдигна скенера си. Прокара го бавно и методично през вътрешността на кулата. Електромагнитните ръкавици не се отделяха от целите си.

— Няма активност — обяви най-накрая редник Уинкълман.

— Не са мъртви.

— Но не са и живи.

— Продължавайте — нареди лейтенант Кастинидис.

Нито живи, нито мъртви. Еверет откри, че е затаил дъх и ходи на пръсти покрай шумолящите греди от спяща нанотехнология. Това ли беше останало от изследователите и студентите в Импириъл, онези, за които евакуационните самолети така и не бяха дошли? Замисли се за Колет Харт, на практика голямата му сестра, почти приятел, почти леля, от Импириъл на неговия свят. И в този свят ли беше работила с Теджендра Синг? Дали името ѝ беше присъствало в списъка с гении за евакуация, или останките ѝ бяха пръснати в стотиците прилепи на смъртта и Наан?

Едва дочака да достигнат дъното на кулата. Поредният ритник от лейтенанта накара вратата да отлети. В мрачната вътрешност на кулата нахлу светлина. Войниците закрачиха по поръсения със снежец двор — бронзово върху бяло. Евърнес изпълваше половината небе над главите им, прекалено голям, за да се приземи сред наблъсканите сгради с лекционни зали и изследователски комплекси.

Редник Уинкълман протегна ръка. Всички замръзнаха. Тя се завъртя в кръг, вдигнала високо скенера.

— Засичам Наан активност. — Еверет почувства как стомахът му се свива от страх. — От ниско ниво, малко над фоновото равнище. Получавам дребни, случайни пикове навсякъде около нас. Нищо сериозно. Има високо покачване в кривата на североизток, някъде около площад „Хайд Парк Корнър“.