Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Променете честотите — нареди лейтенант Кастинидис. — Код 387. — Всички войници докоснаха левите си ръкавици. Потекоха цифри.

На една честота пред Наан , помисли си Еверет.

— Ще ми е доста по-спокойно без онзи голям, фантастичен въздушен кораб над главите ни. Сигурно грее като коледна елха на всички честоти — отбеляза лейтенантът и махна с ръка на отряда да продължи.

Стъпки от ботуши в снега.

Камерите. Внимавай за камерите. Камерите те наблюдават. Шарлът Вилие бе запознала накратко Еверет М с дизайна и метода на управление на въздушните кораби от Земя 3 още в колата на път за Земен порт 1. Имаха камери навсякъде по фюзелажа. Много камери. Дизайн на въздушния кораб, как да пилотира бръснача, основни инструкции по експлоатацията на бойния костюм на Трин, тайни пароли, кратка история на Земя 1 — толкова много за възприемане и запаметяване, но пък ако забравеше и най-малката подробност, можеше да се изложи на истинска опасност.

Въздушните кораби, беше казала Шарлът Вилие, разполагат с много камери по кила и по страничните бордове, за да имат видимост, когато влизат на док или се приземяват за товаро-разтоварна дейност. На горната им повърхност камерите са по-малко, защото не им се налага да гледат нагоре толкова, колкото надолу. И имат едно сляпо петно, точно зад горната задна опашка.

— Поддържай права линия и не се отклонявай от ъгъла на сближаване — инструктира го тя. — И се надявай вниманието им да е насочено към други неща и да не наблюдават внимателно мониторите си.

Еверет М отдалечи бръснача от Евърнес , описвайки широка дъга, като през цялото време се издигаше високо над Марбъл Арч и Падингтън. Вятърът блъскаше със стъклени остриета по повърхността на пилотските му очила, но след заразената земя въздухът му се струваше чист и ясен. Над Бейсуотър Еверет М натисна лоста за управление и направи завой, като се изравни с големите задни перки на въздушния кораб, подобни на огромна мишена. Какво търсеха там? Не му трябваше да знае. Трябваше единствено да се приближи незабелязано, да инсталира проследяващото устройство, да го използва, за да повика Портала на Хайзенберг, и да се измъкне. Бръсначът се устреми към „Кенсингтън Гардънс“, докато Еверет М използваше усиленото си Трин зрение, за да прихване горната опашна перка. През очната му ябълка премигваха цифри и графики. Дръж перката във вътрешността на тази окръжност, лети в този конус. Пет-шест минути работа — и всичко ще е приключило. Пет-шест минути — и щеше да напусне завинаги този свят.

Еверет Синг, идвам за теб.

Преди роякът на Наан да се блъсне в университета, последният излязъл беше заключил вратите на сградата „Хъксли“. За отряд 27 ключалката представляваше горе-долу същото препятствие, колкото и за Наан. Стъклата се пръснаха в блещукащ прах. Отрядът влезе в колона по един в преддверието и се разгърна, като покриваше коридорите и мецанина, а цивилните оставаха в центъра на обръча, все така в обхвата на прикриващите полета.

— Доктор Синг?

Теджендра се стресна. Оглеждаше района на рецепцията. Табелките, бюрата, автоматите за безалкохолни напитки, таблата за обявления, компютърните монитори, декоративното осветление на главното стълбище, кожените дивани, ниските маси и списанията отпреди петнайсет години си стояха там, където бяха оставени. Всичко беше покрито от дебел слой прах. По ъглите имаше паяжини — и между пречките на парапетите по протежение на стълбището, из пролуките на дизайнерския полилей, който някога вероятно бе изглеждал като водопад от светлина. Но нямаше олющена боя, подпухнала дървесина, изметнати подови дъски, счупени прозорци, мухъл и бурени, които изпълваха мъртвите градове. Мястото изглеждаше така, сякаш бе подминато от нанотек апокалипсиса отпреди петнайсет години.

Но миризмата накара Еверет да се закове на място. Не беше противна, на гнило или плесен. А ясна и определена. Миришеше на „Хъксли“, усилено по сто. Еверет знаеше, че всяка сграда има свой собствен мирис: съблекалните в „Борн Грийн“, кухнята на Райън, собственият му дом. Човек можеше да я почувства най-добре и най-ясно след дълго отсъствие или след продължителна ваканция. Паметта за миризми е кратка, но силна. Електричество, лъскава хартия, мастило от принтер, книги, преварено кафе, хартиени чаши, тоалетна хартия… мисъл. Мисълта имаше мирис, също като електричеството, но бе по-вълнуваща, по-опасна. Мисълта имаше мирис на буря, на лятна утрин, на неочакван снеговалеж. Еверет помириса всичко това, заключено в сградата „Хъксли“, и то незабавно го пренесе през световете до сградата „Хъксли“ в Импириъл, която той познаваше. Колет Харт, която сипваше с лъжичка нискокалорична захар в кафето си; Пол Маккейб, когато все още беше усмихнат дърдорко със северноирландски акцент; баща му.